Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс се изправи решително.

— Е, изглежда, този Натан е единственият в Халдонова глава, който е виждал чудовищата. Най-добре ще е да си поговорим с него.

— Съветвам ви да бъдете предпазливи — рече Лиле. — Свечерява се вече, а залезе ли слънцето, Тоди ще заключи вратата и ще останете отвън за цялата нощ.

— Колко далеч е къщата на Натан? — попита Солон.

— Като излезете от вратата — обясни Лиле, — попадате на пътя, който води право към нея. Няма да я пропуснете. Ще минете две дюкянчета и после първата къща отляво е на Натан.

— Имаме време — рече Джеймс. — Да побързаме.

Повикаха Кендарик и излязоха навън. Преди да затворят вратата, чуха Тоди да им вика:

— Побързайте да се върнете, преди да се стъмни, инак ще трябва да прекарате нощта отвън!

— Защо го правим? — попита ги Кендарик, щом излязоха. — Чух всяка дума. Кръвопийци!? Да не сте полудели?

— Не мислиш ли, че това може да е причината, задето заклинанието ти не подейства? — попита го Джеймс.

— Нямам представа защо не е подействало — отвърна Кендарик. — Но… вампири? Не може да е истина!

— Дано да си прав — рече брат Солон. — Светите писания са пределно ясни по въпроса за възкръсналите мъртъвци. За Лимс-Крагма те са изчадия на мрака, а според Ишап нарушават естественото устройство на света.

— Да не говорим, че със сигурност ще се опитат да ни убият — допълни Джеймс.

Кендарик погледна към залязващото слънце и побърза да им припомни:

— Скуайър, остава ни не повече от половин час.

— В такъв случай по-добре да побързаме — отвърна Джеймс.

Само след пет минути стигнаха къщата на Натан. Оказа се, че Лиле я бе описал добре — схлупена къщурка, почти колиба, след двата дюкяна. Всички прозорци бяха заковани с дъски, вратата бе залостена, а стърчащите от нея пирони подсказваха, че е подсилена по същия начин като прозорците, само че от вътрешната страна. Къщата изглеждаше съвсем запустяла, озарена от червеникавата светлина на залязващото слънце, но Джеймс зърна някаква светлинка между дъските, която му подсказа, че вътре гори огън.

— Ей, там, в къщата! — провикна се Кендарик и удари с юмрук по входната врата. — Искаме да говорим с вас!

— Вървете си, проклети чудовища! — долетя глас отвътре. — Никога няма да ме накарате да изляза доброволно.

— Здрасти — намеси се Джеймс. — Аз съм скуайър Джеймс, от двора на принца в Крондор.

— Оставете ме на мира, чудовища такива! Надушвам подлите ви номера.

Джеймс погледна Яжара и сви рамене.

— Господине — реши да опита тя, — аз съм придворната магьосница на принца. Трябват ни някои сведения за тези чудовища, които ви преследват. Може би тогава ще успеем да ви помогнем!

— А, много хитро, няма що. Вървете си, кръвопийци проклети!

Джеймс поклати обезсърчено глава.

— Какво да направим, за да те убедим в правотата на думите си?

— Идете си!

— Дайте да опитам аз — намеси се Солон. Той пристъпи до закованата врата и извика: — В името на Всемогъщия Ишап, Единствения над всички, пусни ни да влезем!