Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Тоди сведе поглед.

— Ами… имахме си ядове с вълците. Нали зимата беше доста дългичка… А сега, ако ме извините, ще се върна в кръчмата. Влезте и вие, около час след залез-слънце вратата се заключва и няма да ви е никак удобно да прекарате нощта отвън. — След тези думи той се шмугна в кръчмата и хлопна вратата.

— Ама че странна работа — промърмори Кендарик.

Джеймс им махна да го последват към задната страна на кръчмата, където едно хлапе вече ги очакваше, за да се погрижи за конете.

Макар и малка, кръчмата беше доста уютна. На долния етаж имаше само гостна и кухня, отзад тясна стълба водеше към горния етаж. Вляво имаше огнище, в което вече трепкаха пламъци. Откъм кухнята се носеха примамливи ухания, а край огнището бе поставен шиш, на който вероятно скоро щяха да нанижат приготвеното за вечеря месо. Появи се Тоди, нарамил голям бут, и ловко го наниза на шиша.

— Маурийн! — провикна се той. — Ела да въртиш шиша!

В гостната влезе възрастна жена и кимна на новодошлите. Тоди се обърна към Джеймс и спътниците му:

— Радвам се, че решихте да прекарате нощта тук. Може подредбата ми да не е богаташка, към каквато вероятно сте привикнали, но докато сте при мен, ще се чувствате като у дома си. Сега, ако желаете, ще ви поднеса ейл.

— Това ще е добро начало — отвърна Кендарик.

— В такъв случай — настанявайте се, а аз отивам за ейла. Появи се само след няколко минути с четири глинени чаши.

— Цялото ми име е Аганатос Тод Хъндър, но тукашните хора ми викат „Тоди“. Освен съдържател на кръчмата, аз съм и старейшина на селото. С други думи, аз съм тукашната ръка на властта и принца, негов справедлив наместник в мир и война — приключи той наперено и важно.

— Голяма отговорност е легнала на плещите ти — отбеляза сухо Джеймс.

— Е, не съвсем — отвърна Тоди. — Най-много някое прасе да се замотае и да влезе в градината на съседа — случай, който предизвиква по-скоро смях, отколкото гняв.

— Защо не седнеш при нас? — покани го Яжара.

— Ах, колко мило да споделите компанията си с мен в този нерадостен час — зарадва се Тоди, върна се в кухнята, наля си ейл и се настани на масата. — Благодаря.

— Защо да е нерадостен? — попита Яжара.

— Ами, нали туй… вълците де… заради тях наскоро изгубихме няколко съселяни.

Солон спря върху Тоди тежкия си поглед.

— Необичайно е да се навъртат вълци толкова близо до брега — заговори той. — Пък и те избягват гъсто населените райони. Няма ли тук някой, който да ги прогони?

Тоди сръбна от ейла.

— О, не биваше да ви занимавам с тези неща. Това въобще не е ваша грижа. Наслаждавайте се на отдиха си. Ще ви помоля само нощеска да не излизате отвън.

Джеймс втренчи поглед в кръчмаря, който очевидно полагаше отчаяни усилия да скрие страха си, и реши да смени темата:

— Одеве спомена кралските гвардейци. Знаеш ли нещо повече за тях?

— Останаха тук само една нощ, преди два дни, после си продължиха по пътя.