Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Натан и Малкълм? Ами Малкълм, дано Лимс-Крагма се смили над душата му, беше убит снощи от… онова чудовище, дето е причина за това ужасно положение. А Натан се затвори у тях и оттогава не си е подавал носа. Нареди на моето конярче всеки ден да му носи храна.

— Ще се съгласи ли да говори с нас? — попита Джеймс.

— Може да опитате. Къщата му е на десет минути пеша оттук. На ваше място обаче бих изчакал до сутринта — по тъмно едва ли ще пожелае да ви види. — Тоди посочи самотния пияница в ъгъла. — Този там е Лиле, най-добрият приятел на Малкълм. — И като се наведе към тях, старейшината добави: — Но не бих се предоверявал на думите му — твърде много обича чашката.

Джеймс се изправи и Яжара го последва. Кендарик също понечи да се надигне, но Солон протегна тежката си ръка и го дръпна обратно на стола. Заместникът опита да възрази, но монахът постави пръст на устните си, после му посочи халбата. След това се изправи и последва Джеймс и Яжара. Тримата заобиколиха прегърбената фигура на Лиле.

— Да те почерпя едно? — подхвана разговора Джеймс.

— Не съм от тези, дето ще кажат не, пък дори и на непознати — отвърна мъжът, след като ги изгледа.

Джеймс даде знак на Тоди да донесе халба ейл.

— Ти си Лиле, нали?

— Същият — кимна мъжът.

— Казаха ми, че си приятел на един от пострадалите наскоро.

— Бяхме близки с Малкълм — отвърна мъжът. — Той умря снощи. — Лиле вдигна халбата и се провикна с дрезгав глас: — За моя приятел!

— После я пресуши на един дъх.

Джеймс махна да му донесат друга.

— Какво искате? — попита ги Лиле.

— Я ни разкажи за тази ваша „вещица“ — предложи Яжара.

— Всички тук смятат, че тя се е съюзила със злите сили, но аз не го вярвам! Тя е една мила старица. Идете да я видите и сами ще се уверите. Хванете пътя за носа и там, където излиза на брега, ще свиете по една тясна пътека. Сигурно ще си е в къщурката, освен ако не е излязла за билки. — Той въздъхна натъжено. — Не, друга е причината за всички тия нещастия, дето ни сполетяха.

— И каква е тя? — попита Джеймс.

— Кръволоците — отвърна Лиле шепнешком.

Джеймс присви очи и погледна към Яжара, преди да се наведе към Лиле.

— Кръволоците?

— Те излизат нощем. Възкръснали мъртъвци.

— Вампири? — ахна Яжара.

— Вампири? — повтори Джеймс и я погледна въпросително.

— Същества от легендите. Творения на най-черната възможна магия — обясни тя.

Припомняйки си подредените под формата на човешко тяло органи в шатрата на таласъмите и тварите от крондорските канали, Джеймс отбеляза:

— Напоследък ги срещаме все по-често.

— Те пият кръвта на живите, за да утолят нечистата си жажда, а жертвите им се надигат и тръгват с тях.

— И тъй като са вече мъртви, не е никак лесно да ги убиеш, така ли? — попита Джеймс.

Яжара кимна.

— Могат да бъдат поразени от магия или огън, а също и от хладно оръжие.

— Стига да ти се дадат, което не правят така охотно — приключи сухо Джеймс.