Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Кендарик закима енергично.

— Моля се на боговете друг път да не ги виждаме!

— Някой страшно много държи да не извадим кораба на повърхността — отбеляза Солон.

— Толкова по-важно е да свършим работата, преди да се е върнал онзи, който е оставил тези пазачи — заяви Яжара.

— Но кой кораб? — попита Кендарик.

— Ти си малоумен тъпак — ядоса се Солон. — Този, разбира се! И посочи с ръка.

— Как разбра, че е той? — попита Кендарик.

Джеймс се разсмя.

— Защото него пазеха стихиите!

Брат Солон затвори очи.

— Усещам там долу присъствието на едно нещо…

— Какво нещо? — попита уплашено заместникът.

— Онова, за което сме дошли — отвърна монахът.

— Чудесно — въздъхна облекчено Кендарик. — Дайте ми свитъка.

Яжара извади пергаментовия свитък, който бе прибрала, след като откриха Кендарик в тайната му стая, разгъна го, плъзна поглед по редовете, кимна и му го подаде. Кендарик го взе, също прочете написаното и въздъхна.

— Бих могъл да се справя и сам, но с помощта на магьосник ще стане много по-бързо. — Той посочи две места от заклинанието и обясни: — Изпълни това заклинание, после и тази част тук. За магьосница с твоята дарба няма да е никак трудно.

— Прочетох заклинанието — отвърна Яжара. — Ще направя каквото мога, за да ти помогна.

Кендарик се обърна към морето, посочи с ръка мачтата на кораба, който трябваше да извадят, и подхвана тих напев. Яжара се присъедини към него на мястото, което й бе указал, и гласовете им изпълниха въздуха с мистични слова.

Там, където сочеше Кендарик, се появи мъгла. После започна да се сгъстява над водата, а морето под нея се завихри, движено от загадъчни сили. Пронизителен звук изпълни въздуха и върхът на мачтата започна да трепери.

Внезапно всичко замря. Мъглата изчезна, морето се успокои, а корабът преустанови движението си.

— Мисля, че заклинанието ти се нуждае от доработване — промърмори Джеймс.

— Не — възрази Яжара. — Не е заради заклинанието. Когато приключихме с него, почувствах едва доловимо противодействие. Намеси се някой друг.

Кендарик погледна назад към крайбрежните скали, сякаш очакваше да зърне неизвестния противник там.

— Права е — рече той. — Аз също го почувствах.

— В такъв случай трябва час по-скоро да открием източника на това въздействие — заяви Солон. — Защото ако не успеем, ще е заплашено самото съществуване на ордена на Ишап, а една от най-дълбоко пазените му тайни ще попадне в ръцете на врага!

Кендарик погледна Джеймс, сякаш искаше да го попита дали монахът не преувеличава. Скуайърът обаче кимна навъсено. Кендарик поклати глава. Яжара тръгна първа към конете.