![Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/2/6/0/krondor-izmyanata-ubijcite-slzata-na-bogovete-bg-download.jpg)
Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]». Краткое содержание книги:
Последва кратко мълчание, след което отново чуха гласа на Натан:
— Е, това вече беше много добре. Не знаех, кръволоци такива, че можете да призовавате и боговете. За момент да ви се вържа — съвсем като джудже говори тоя!
Лицето на Солон почервеня от гняв.
— Ще ти дам аз едно джудже, страхливи глупако! Израсъл съм в Доргин!
— Когато се ядоса, още повече му личи — прошепна Джеймс на Яжара.
— Ще взема пак да пробвам — рече тя. — Господине, аз съм магьосница и мога да вляза в къщата ви, когато пожелая, но не бих искала да нарушавам светостта на вашия дом. Щом не желаете да ни пуснете вътре, поне ни разкажете за тези чудовища, които се навъртат из вашето селце. Може би ще успеем да ви помогнем. Имаме свои причини да ги прогоним оттук.
Последва ново мълчание, а после гласът на Натан долетя иззад дъските:
— За малко пак да се вържа, чудовища! — Той се изсмя и в гласа му се доловиха налудничави нотки. — Опитвате се да разберете какво зная, за да измислите някой друг хитроумен план как да ме спипате! Е, да знаете, че няма да стане.
— Джеймс… — подхвана Кендарик.
Джеймс му махна да мълчи.
— Виж, Натан, щом не искаш да излезеш, не излизай, но ние трябва да разберем причината за злините, сполетели селцето ви. Както вече ти каза моят приятел, преследваме свои цели, които налагат да се справим с този проблем. Ако тези „вампири“, както ги наричате, са истински, сигурно затрудненията, които срещаме, произтичат от тях и тогава ще се опитаме да ги премахнем.
— Скоро ще имате тази възможност! — извика тържествуващо Натан.
— Джеймс… — повтори Кендарик.
— Почакай малко! — скастри го Джеймс.
— Джеймс! — вече извика заместникът. — Май съвсем скоро ще имаш тази възможност!
Слънцето вече бе съвсем ниско над хоризонта и в близката гора бяха започнали да се събират някакви тъмни сенки. Те се движеха, скупчваха се и постепенно придобиваха човешки форми.
Джеймс бавно извади рапирата си и рече:
— Солон, Яжара, приемам всякакви полезни съвети.
Откъм гората се приближаваха няколко тъмни фигури. Приличаха на хора, но кожата им бе мъртвешки бяла, а очите им сияеха с червеникава светлина. Някои имаха зейнали рани на гърлата и всички пристъпваха някак несръчно.
— Натан… — произнесе с гробовен глас най-близкият. — Ела при нас… толкова ни липсваш…
— Трябва да си с нас, Натан — додаде друг. — Няма защо да се страхуваш.
Едва сега Джеймс забеляза, че едно от чудовищата е дете, малко момиченце, не повече от седемгодишно.
— Има само един съвет, който мога да ти дам, млади момко — рече монахът. — Да ги изтребим всичките.
После вдигна бойния си чук и тръгна срещу най-близкия вампир.
Глава 12
Черна магия
Джеймс се хвърли след Солон.
— Внимавайте — извика Яжара. — Трябва да ги унищожите с огън или да им отсечете главите!
Кендарик се криеше зад нея, стиснал късата си сабя и готов да побегне при първа възможност. Яжара подхвана някакво заклинание и наведе тоягата срещу приближаващата се групичка. От върха й изригна топка зелена светлина, прекоси делящото ги разстояние и обгърна четири от чудовищата в тайнствени пламъци. Те започнаха да крещят и да се гърчат, изминаха още няколко крачки и паднаха на земята.
Солон посегна със скритата си в ръкавица ръка, сграбчи детето-чудовище и го запрати сред огнените езици на зеления пламък. Малкото създание изпищя, замята се и утихна.
— Нека Ишап донесе покой на душата ти, дете — извика монахът, развъртя тежкия си боен чук и го стовари върху рамото на едно чудовище, но без да обръща внимание на удара, то замахна с другата си ръка, извило пръсти като хищни нокти.
Солон отскочи, вдигна отново чука и го стовари върху черепа на чудовището. То падна на земята и се загърчи, но въпреки че половината от главата му бе смазана, пак се опита да се изправи. Яжара изтича до монаха и му извика:
— Дръпни се!
Той отстъпи, а тя вдигна отново тоягата си. След миг чудовището бе обгърнато от пламъци.
Противникът на Джеймс притежаваше необикновена сила. Изглежда, това бе дърводелецът, за когото им бе говорил Лиле. Беше едър, широкоплещест мъж с дълги мускулести ръце. Опита се да сграбчи Джеймс, без да обръща внимание на ударите на рапирата.
— Кендарик! — извика Джеймс. — Трябва ми помощ.
— И какво да направя? — попита заместникът, опрял гръб във вратата на Натан и стиснал сабята си.
— Рапирата ми не става за тази касапска работа.
— А моята сабя става, така ли? — попита Кендарик, размахал късата си сабя.
Джеймс избегна поредното мощно замахване и отвърна: