Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс въздъхна.

— Ще ми се поне веднъж да свършим работата от първия път. Колко хубаво щеше да е, ако можехме още утре да се приберем в Крондор и да докладваме на принца: „Ваше височество, извадихме кораба, намерихме Сълзата и се върнахме“. Нямаше ли да е направо прекрасно? — Той въздъхна отново.

След няколко минути към масата се приближи съдържателят и попита:

— Ще вечеряте ли?

— Че има ли някъде другаде, където бихме могли да уталожим глада си? — попита Джеймс, озадачен от липсата на клиентела.

— Не — отвърна Тоди с измъчена усмивка. — Просто някои пътници гледат да пестят от всичко и си носят храна.

— Ние обаче ще опитаме от гозбата ти — рече Джеймс и кимна на жената, която въртеше месото над огъня.

— Храната ще е готова след час — обяви кръчмарят. Той понечи да си тръгне, но Яжара го спря.

— Почакайте за момент.

— Какво има, милейди?

— Бъркам ли, или в селцето си имате някакви неприятности?

— Ами да, аз също забелязах, че селото ви е доста опустяло — добави Солон. — Какво се е случило?

Тоди придоби загрижен вид, но се помъчи да отвърне с усмивка:

— Ами… тъй де… такъв си е сезонът. Жътвата още не е прибрана, няма ги зърнените кервани… Нали знаете как е в малките селца?

Джеймс втренчи в него изпитателен поглед.

— Честно казано, господине, чухме, че по тези места се случвали някои странни неща. Има ли истина зад тези слухове?

Старейшината се огледа, сякаш някой можеше да ги подслушва.

— Ами… хората говорят, че Носът на вдовиците се обитавал от душите на удавените, които не можели да влязат в Залата на Лимс-Крагма заради някакво ужасно зло. — Той сниши глас: — Други пък разправят, че селцето ни било прокълнато, но аз мисля, че това са суеверия и небивалици.

— Вече няколко пъти чувам за това „прокълване“ — подметна Яжара.

Джеймс не сваляше очи от лицето на старейшината.

— Господине, дошъл съм тук по заповед на принца. Не бива да го разпространявате, но пристигнахме с важна задача и трябва да знаем всичко, което може да я изложи на опасност. Призовавам ви да бъдете откровен с мен, инак съвсем скоро Халдонова глава може да има нов старейшина. Какво става в селото ви? Защо улиците са опустели още по светло?

Мъжът сведе обезсърчено глава, после кимна смирено.

— Хората се боят, почитаеми господине. Гледат да притичват от едно място на друго и да остават отвън за колкото се може по-малко, дори и през деня. Зли сили ни дебнат.

— И какви са тези зли сили? — попита Солон.

— Все на някой трябва да го кажа — въздъхна изморено Тоди. — Това селце се обитава от някакво същество — или същества, — които излизат нощем, избиват добрите хорица и крадат душите им. Дори отец Роланд беше безпомощен срещу тях.

— Кой е този отец Роланд? — попита брат Солон.

— Ами той е местният служител на Сунг. Живее по нашия край от няколко години, но едва напоследък реши, че за всичко това е виновна онази вещица. — Яжара подскочи при споменаването на думата „вещица“, но запази мълчание. Тоди продължи: — Да ви призная, по̀ очаквах така да мисли някой като онзи селяк Алтон, но не и божи служител.