Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Добре, това мога да го приема — рече Кендарик. — Но защо тук?

— Ами очевидно е — сви рамене Джеймс. — Някой се опитва да ни попречи да измъкнем Сълзата.

— Сълзата? — повтори учудено Натан.

Джеймс отпрати въпроса му с небрежно махване.

— Има неща, които е по-добре да не знаеш, повярвай ми. Достатъчно е да ти кажа, че тази зли магьоснически сили, които са се появили във вашия край, не са това, което изглеждат.

— И това е самата истина — съгласи се Яжара.

— Трябва да е заради онази вещица — ядоса се Натан. — Тя единствена използва магия по нашия край.

— Друг път създавала ли е проблеми? — попита Яжара.

— Не е — призна фермерът. — Но… кой друг може да бъде?

— Трябва да проучим този въпрос — заяви спокойно Джеймс. — Докога ще се навъртат кръвопийците отвън?

— До зазоряване — отвърна Натан. — Изчезват веднага щом се покаже слънцето.

— Кой го казва? — попита Джеймс.

— Моля? — Натан премигна.

— Няма значение. Просто не се доверявам така лесно на хорските приказки. Такъв ми е характерът. Събуди ме, когато си тръгнат.

— И тогава какво ще правим? — попита Яжара.

— Ще намерим този вампир-магьосник и ще го отървем веднъж завинаги от злото проклятие.

— Ами да — съгласи се брат Солон. — Премахнем ли него, всичко останало ще се оправи от само себе си.

— Едва ли наоколо има много места, на които да може да се крие — рече Джеймс.

— О, аз се сещам за едно възможно място — подхвърли Натан.

— Къде? — Джеймс почти подскочи.

— В гробището, на юг от селото. Има една гробница, която отдавна е изоставена. Сигурен съм, че се спотайва там.