Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Тогава кой е бил първият пострадал? — попита Джеймс.

— Нямам представа. — Натан уморено сви рамене.

— Толкова ли е важно? — попита Кендарик.

— Да — намеси се Яжара. — Защото, както казва Джеймс, някой или нещо е докарало тази напаст тук.

— Ако става въпрос за магия, ще ви призная, че не бях чувал за такава досега — рече Солон.

— Добре, но каква е целта на всичко това? — попита Джеймс. — Защо трябва да нападат точно това затънтено селце?

— Защото могат? — предположи Кендарик.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, все отнякъде е трябвало да започнат. Ако съберат тук достатъчно хора… които да станат като тях, могат да ги разпратят във всички посоки и… както каза Яжара, да се превърнат в напаст.

— Което означава, че трябва да потушим заразата в зародиша й — заяви брат Солон.

Джеймс дочу стъпки отвън.

— Вървете си, прокълнати кръвопийци! — извика Натан.

— Ела с нас. Ела при нас — чу се приглушен глас.

— Не зная почти нищо за тези създания, освен онова, което се разказва в легендите — призна Яжара. — Но както виждам, разказите за тях са били достоверни само донякъде.

— Имаш ли нещо за пиене? — обърна се Джеймс към Натан.

— Вода — отвърна фермерът и посочи една голяма кана на масата.

— Какво искаш да кажеш с това „достоверни само донякъде“? — попита Джеймс, докато си наливаше от каната.

— Легендите за вампири — заговори Яжара — разказват за могъщи и силни магьосници, способни да променят формата си и да общуват с животни като вълци и плъхове. А тези жалки създания отвън, макар да не са никак безпомощни, щяхме да победим лесно, стига да разполагахме с малък отряд войници.

Джеймс мълчеше замислено, спомнил си внезапно един отдавна отминал момент от живота си, когато двамата с принц Арута се бяха изправили срещу почти безсмъртните творения на лъжепророка Мурмандамус.

— Опитът ми показва, че създанията, които са трудни за убиване, обикновено са много по-опасни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

— Така е — намеси се Натан, — а и, милейди, струва ми се, че пропускате очевидното. Това са били фермери и ратаи.

— Което означава — допълни Джеймс, — че този могъщ магьосник-вампир е някъде отвън. Същият, който стои зад всичко това.

— Аха — изсумтя Солон. — Според учението на нашия орден кръвопийците са древни и могъщи създания на злото, които произлизат от един-единствен прокълнат магьосник, живял преди векове в далечна и непозната земя. Никой не знае дали тази история е истинска, но в хрониките се казва, че прокълнатият магьосник се появявал от време на време и нещастия спохождали всички, които се изпречвали на пътя му.

— Защо? — попита Кендарик.

Всички погледи се извърнаха към него.

— Защо ги спохождали нещастия ли питаш? — уточни Солон.

— Не, питам защо съществуват тези създания?

— Никой не знае — отвърна Солон. — Според нашето учение силите на мрака често се възползват от хаоса за своите тъмни и никому неизвестни цели.