Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Отвори вратата — произнесе със спокоен и властен глас Джеймс, — или ей сегичка ще ти стане горещо. Кое избираш?

След кратко мълчание чуха скърцане от изважданите пирони и малко след това няколко дъски изтрополиха на пода. Най-сетне вратата бе освободена и Натан я открехна, колкото да надникне през цепката.

— Ама вие не ми приличате на вампири — бе първата му забележка.

— Радвам се, че най-сетне видя очевидното — отвърна Джеймс. — Разчисти вратата, а аз ще ида да помогна на другарите си. Връщаме се и веднага щом влезем, ще заковем дъските отново.

Без да чака кимването му, Джеймс изтича обратно, като пресече пътя на едно особено гадно на вид чудовище, което бе избрало за своя жертва Кендарик. Заместникът размахваше безцелно сабята си във въздуха и чудовището дори спря, за да го погледне озадачено.

Тази кратка пауза даде на Джеймс възможността да заобиколи чудовището в гръб и да го покоси отзад с рапирата си.

— Това няма да го убие — извика той на Кендарик, — но поне ще го забави! Опитай се да му отсечеш главата!

По съмнението, изписано на лицето на Кендарик, можеше да се съди за колебанията му относно това предложение. Той отстъпи назад, опитвайки се да избегне могъщите замахвания на чудовището.

— Кендарик, ти си безполезна торба със свински фъшкии — бе гневният коментар на брат Солон. Монахът се приближи с няколко скока и стовари страховит удар върху гръбнака на чудовището.

Кендарик му хвърли сабята си.

— Ти му отрежи главата!

— Ах, ти, нещастнико! Не знаеш ли, че светите завети не ми разрешават да режа плът с острие? Ако го направя, ще изгубя непорочността си и ще трябва години наред да се пречиствам със свещен огън, молитви и медитация! Не мога да си позволя да изгубя толкова много време за подобни глупости! Мен работа ме чака!

— Отваряй вратата! — извика Джеймс. Откъм гората се задаваше нова група чудовища. Без съмнение противникът скоро щеше да разполага с огромно числено преимущество.

Кендарик вече бе при вратата и блъскаше по нея с юмрук. Натан я отвори с една ръка — с другата размахваше грамаден ловджийски нож.

— Влизайте! — извика той. Кендарик скочи пръв, следван от другите. Джеймс, който бе последен, се извърна, когато чу тропота на застигащи го стъпки, замахна и преряза гърлото на съществото, било някога млада жена. Това бе достатъчно само за да я забави, но Джеймс се възползва от тази възможност, за да спечели нужната преднина. Солон стовари чука си върху друг от нападателите и също се втурна към вратата.

Яжара вече беше в къщата, Джеймс и Солон — по петите й. Натан затръшна вратата и спусна резето. След това вдигна една от дъските и извика:

— Помогнете да ги заковем!

— Това няма да ги задържи, ако станат твърде настойчиви — отбеляза спокойно монахът.

Джеймс прибра рапирата и се отпусна изнурено на един сандък до огнището. Едва сега намери време да се огледа. Къщата се състоеше от голяма стая и малка кухня. Легло, маса и сандъци вместо столове бяха цялата оскъдна мебелировка. Домакинът им бе мъж на средна възраст с черна коса, жилесто тяло и посивяла брада. Имаше обветреното лице на фермер; впечатлението се подсилваше и от мазолестите му ръце.