Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Значи джешандите още се държат, така ли? — попита Калис.
— Вече не — отвърна Праджи с тъга. — След неуспеха на Гапи в степите бяха изпратени пет хиляди сааурци. Джешандите се бориха дълго — пуснаха на хората-гущери повече кръв от всеки друг, — но накрая бяха смазани.
Ерик мълчеше. Само веднъж се бе изправял срещу сааурците и техните чудовищни коне, но знаеше, че нито едно човешко същество не може да им излезе в открит бой; необходими бяха трима-четирима конници, за да обезвредят един сааурец. В моменти на скука Ерик бе градил планове за победа над сааурците в открито сражение, но впоследствие ги намираше за трудно осъществими.
— Все още има останали от тях — каза Праджи. — Извършват набези тук-там за храна, но като сила Свободните хора вече не съществуват.
Калис остана смълчан за момент. От всички общества в далечния континент при джешандите имаше най-голям брой елфи. За елфите всеки убит беше загуба, която човешките същества не можеха да си представят. Народът на майка му щеше да оплаква загиналите десетилетия наред.
Той се отърси от връхлетелите го мисли и попита:
— А какво е положението при клановете на юг?
— Точно там — каза Праджи и посочи Гневливия — ни откри той. Снощи лагерувахме с Хатонис на едно място…
— Били сте в Източните земи тази сутрин? — невярващо попита Ерик.
— Това момче — каза Праджи — знае как да ни преведе бързо.
Гневливия извади някакъв предмет и го завъртя в ръцете си. Беше сфера с редица стърчащи ключове.
— Пристигнахме тук за един миг — продължи Праджи — Прекарахме почти целия ден в обиколки из планините, за да ви открием.
— Ние сме почти безпомощни, стари приятелю — каза Праджи на Калис. — Изумрудената кралица тези дни разположи войските си по двата бряга на реката. Едва можем да се приближим на изстрел до нейните шлепове, пренасящи трупи. Най-доброто, което успяваме да направим, и то рядко, е да атакуваме от засада, да притеглим някоя баржа до брега и да я разрушим. Така стоят нещата. Последния път, когато се опитахме да атакуваме Града на Змийската река, загубихме половината от хората си и нанесохме само незначителни загуби. — Той въздъхна. — Войната тук свърши, Калис. Каквото и да правите тук, в западните земи, по-добре да е нещо специално, защото флотилията, която тя строи, ще е готова за отплуване идущата година, най-късно по-другата. Мислехме, че ще разполагате с десетина години, но изглежда, че няма да са повече от три-четири.
— И две от тях вече са минали — кимна Калис и предложи на двамата уморени възрастни мъже: — Идете да хапнете нещо.
Докато подаваха студените дажби на Праджи и Вая, Миранда се обърна към Гневливия и попита:
— Донесе ли го?
Младоликият гигант смъкна торбата от гърба си, бръкна вътре и извади малък амулет.
— Струваше бая скъпичко, но не повече, отколкото си мислех. Ще добавя стойността му към онова, което ми дължиш.
— Какво е това? — попита Калис.
Миранда му го подаде и капитанът внимателно го пое. Изглеждаше като най-обикновена златна огърлица.
— Това е преграда срещу проследяваща магия — обясни Миранда. — Отсега нататък никой магьосник не може да открие нито теб, нито хората, застанали на десет крачки около теб. Това може да спаси живота ни, когато тръгнем да се измъкваме.
Калис кимна и подаде огърлицата на Миранда, но тя завъртя глава.
— Не ми трябва. Ти я вземи.
Калис се поколеба, после окачи амулета на шията си. След това се обърна към Боби дьо Лунвил и каза:
— Тръгваме в зори.
Ерик стана и започна обиколките си. Нямаше нужда дьо Лунвил да му нарежда какво трябва да прави или че тъкмо сега е времето да го направи.
Язон нахлу в „Барет“, стиснал лист хартия и един пергамент. Огледа се, видя Ру на стълбите, викна му и се спусна покрай двама слисани келнери.
— Какво има? — попита Ру. Под очите му имаше тъмни кръгове, защото не бе спал две нощи. Беше си обещал да стои няколко дни далеч от Силвия. Смяташе да прекара известно време с жена си и децата и да поспи — нещо, от което наистина се нуждаеше. Имаше чудесна възможност да се наспи, тъй като Карли спеше с бебето в детската стая. Но последните две нощи не издържа и каза на кочияша да го откара до имението на Истърбрук.
— Някой — тихо каза Язон — е убедил Юргенс да протестира нашата полица.
Умората на Ру веднага изчезна и той поведе Язон към масата, която сега се използваше от хората на компания „Горчиво море“. Там бяха Мастерсън, Хюм и Кроули. Седнаха и той им каза:
— Юргенс е протестирал полицата ни.
— Какво? — възкликна Мастерсън. — Нали се съгласи на разсрочка! — Погледна Язон и попита: — Как стана?