Спомен за светлина

Ранд се намръщи, щом погледна към небето. Не беше червено и наоколо не цареше разруха. Беше се озовал в Кемлин, почти същия, какъвто го познаваше. О, имаше разлики. Парни фургони трополяха по улиците и се смесваха с движещите се конни впрягове и крачещи човешки тълпи.

Градът се беше разпрострял извън новата крепостна стена - виждаше го от високия централен хълм, на който стоеше. Можеше дори да види мястото, където Талманес беше пробил дупка в стената. Все още не беше поправена. Но градът се беше изсипал навън през нея. Здания покриваха някогашните поля.

Намръщен, Ранд се обърна и тръгна по улицата. Що за игра играеше Тъмния? Този нормален, все повече процъфтяващ град, разбира се, не можеше да е част от плановете му за света. Хората бяха чисти и не изглеждаха потиснати. Не виждаше никакви знаци на развала, които бележеха предишния сътворен за него свят от Тъмния.

Обзет от любопитство, той спря до една продавачка на плодове. Стройната жена се усмихна подканящо и махна към стоката си.

- Добре сте дошъл, добри сър. Аз съм Ренел, а дюкянът ми е втори дом за всички, които търсят най-хубавите плодове от цял свят. Имам пресни праскови от Тийр!

- Праскови!? - каза Ранд втрещено. И децата знаеха, че прасковите са отровни.

- Ха! Не бойте се, добри сър! На тези отровата им е махната. Безопасни са колкото аз съм честна.

Жената се усмихна и отхапа от една, за да го докаже. В това време изпод щанда се появи една мръсна ръка - скрито долу улично хлапе, което Ранд не бе забелязал.

Момченцето грабна един червен плод от непознат за Ранд вид и хукна. Беше толкова мършаво, че се виждаха ребрата под кожата на дребничкото му телце, а и краката му бяха толкова кльощави, че беше чудо как изобщо може да върви с тях.

Без да спира да се усмихва на Ранд, жената посегна към кръста си и извади малка пръчка с лостче отстрани. Дръпна го и пръчката _изтрещя_.

Хлапето се просна на земята плувнало в кръв и издъхна. Тълпата се раздвои и го подмина равнодушно, макар че един мъж, с голяма охрана около него, се наведе и взе плода от ръката на мъртвото дете. Избърса кръвта, отхапа и продължи по пътя си. След малко парен фургон се изтъркаля над трупа и го смаза в калта на улицата.

Стъписан, Ранд погледна отново жената. Тя прибра оръжието си, все още с усмивка на лицето, и го попита:

- Търсите ли някакъв определен вид плод?

- Ти току-що уби онова дете!

Жената се намръщи объркана.

- Да. Ваше ли беше, добри сър?

- Не, но… - Светлина! Жената не показа нито нотка разкаяние или загриженост. Ранд се огледа, но като че ли никой не се интересуваше от случилото се.

- Сър? - попита го жената. - Струва ми се, че би трябвало да ви познавам. Хубаво облекло, макар и малко старомодно. От коя фракция сте?

- Фракция ли?

- А къде ви е охраната? Толкова богат човек като вас трябва да е с охрана, разбира се.