Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Господарке! — настоя Усускания. — Тук!
Недоядената кифличка лежеше на пода. Беше я изпуснала при удара на тоягата. Усукания се вмъкна в нея, но не можеше нищо повече от това да я разклати. Крадла се замята и опита да се освободи, но без бурята вътре в нея беше просто дете в ръцете на обучен войник.
— Аз съм извънредно обезпокоен от естеството на това нахлуване, служителю на закона — обади се главният везир-жена, докато преравяше оставената от Мрак купчина листа. — Книжата Ви са наред, а виждам, че сте добавили и молба, удовлетворена от съдиите, да претърсите самия дворец за това хлапе. Определено не е било нужно да прекъсвате светото събрание. Поне не заради един обикновен крадец.
— Справедливостта не чака нито един мъж или жена — съвършено спокойно произнесе Мрак. — А и този крадец е всичко друго, само не и обикновен. С Ваше разрешение, ние няма да ви притесняваме повече.
Не личеше да го е грижа дали са го освободили или не. Тръгна към вратата, а лакеят му помъкна Крадла нататък. Тя протегна крак към кифличката, но успя само да я подритне напред, под дългата маса до везирите.
— Това е разрешение за екзекуция — изненадано продължи дамата везир, хванала последния лист от купа. — Ще убиете детето? За обикновена кражба?
Да я убият? Не. Не!
— За това, а и задето е нахлула в двореца на Главния — рече Мрак и стигна вратата. — А и заради прекъсване на свето събрание по време на негова сбирка.
Везирът погледна Мрак в очите, издържа за малко и клюмна.
— Аз… — изрече жената. — О, разбира се… хъм… служителю на закона.
Мрак се извърна от нея и отвори вратата. Везирът постави едната си ръка на масата и вдигна другата към главата си.
Лакеят помъкна Крадла към вратата.
— Господарке! — започна Усукания и се завъртя наблизо. — О… О, Всемогъщи. Нещо с този човек въобще не е наред! Той не е добър, въобще не е добър. Трябва да използваш силите си.
— Опитвам — изръмжа Крадла.
— Допуснала си да отслабнеш твърде много — продължи той. — Това не е добре. Винаги изразходваш излишъка… Недостатъчно телесни мазнини… Това може да бъде неприятност. Не знам как действа това!
Мрак се поспря при вратата и огледа ниско спуснатите светилници в коридора, техните огледала и искрящи скъпоценни камъни. Той вдигна ръка и даде знак. Лакеят, който не държеше Крадла, излезе в коридора и намери въжетата на светилниците. Размота ги, дръпна и вдигна светлините.
Крадла опита да призове срахотността си. Само още малко. Просто се нуждаеше от малко.
Усещаше тялото си изтощено. Изцедено. Наистина го пренапрягаше. Дърпаше се и все повече се изплашваше. Все повече отчаяна.
В коридора лакеят завърза светилниците нависоко във въздуха. Наблизо главният везир местеше поглед от Мрак на Крадла.
— Моля — безмълвно раздвижи устни Крадла.
Везирът преднамерено бутна масата. Тя закачи лакътя на хваналия Крадла лакей. Той изруга и я изпусна.
Крадла се понесе към пода и се измъкна от хватката му. Изпълзя напред и се свря под масата.
Лакеят я хвана за глезените.
— Какво беше това? — попита Мрак със студен, безчувствен глас.
— Неволна грешка — отвърна везирът.
— Внимавайте.
— Това заплаха ли е, служителю на закона? Аз съм над Вас.
— Никой не е над мен.
Пак без да влага чувства.
Крадла се мяташе под масата и риташе лакея. Той изруга тихо, издърпа я за краката и я изправи. Мрак наблюдаваше с безизразно лице.
Тя посрещна погледа му, очи в очи, с полуизядената кифличка в уста. Гледаше го право, дъвчеше бързо и гълташе.
Този път той изрази чувство. Недоумение.
— Всичко това — бяха думите му — за една кифличка?
Крадла не каза нищо.
Хайде…
Подкараха я по коридора, а после зад ъгъла. Единият от лакеите подтичваше и нарочно махаше сферите от стенните лампи. Те да не обираха двореца? Не — след минаването ѝ онзи търчеше назад и връщаше сферите.
Хайде…
В по-големия коридор нататък подминаха един от дворцовата стража. Той явно забеляза нещо по Мрак — завързаното около ръката му въже, украсено с цветни влакна според азишкото подреждане на цветовете — и отдаде чест.
— Служителю на закона? Сър? Още един ли сте открили?
Мрак се спря и погледна, когато стражът отвори вратата до себе си. Вътре, клюмнал между двама стражи, Недодялко се мъдреше на някакъв стол.
— Значи си имал съучастници! — кресна един от стражите в стаята и плесна Недодялко през лицето.