Сияйни слова

— Книжата са съвсем наред — съгласи се везирът. — Но, служителю на закона, това не е времето за…

Крадла се стрелна.

Усетът ѝ най-после надви изненадата, тя затича към задната врата на стаята, като пътем прескочи някакво диванче. Усукания се носеше край нея като светкавица.

Тя отхапа със зъби парче от кифлата; храната щеше да ѝ бъде потребна. Оттатък вратата трябваше да има спалня, а спалнята щеше да има прозорец. Тя рязко отвори вратата и се стрелна през нея.

Нещо се изви от сенките откъм другата страна.

В гърдите я удари сопа. Ребрата ѝ изпукаха. Крадла остана без дъх и се просна по лице на пода.

От тъмнината на спалнята се показа друг от лакеите на Мрак.

— Дори и безредието — отбеляза Мрак — може да бъде предсказуемо при внимателно проучване.

Краката му затропаха по пода към нея.

Крадла скръцна със зъби и се сви на пода. Не успях да ям достатъчно… Толкова гладна.

Няколкото хапки от по-рано действаха в нея. Изпита познатото чувство, подобно на буря в жилите ѝ. Течна страхотност. Болката в гърдите ѝ отслабна, докато силата я лекуваше.

Усукания я обикаляше в кръг — малко въже от ластари, пуснали листа по пода; не спираше да я обгражда. Мрак се приближи още.

Давай! Крадла скокна на длани и на колене. Мрак я хвана за рамото, но тя можеше да му се изплъзне. Призова страхотността си.

Мрак поднесе нещо към нея.

Малкото животинче приличаше на кремлинг, но имаше крила. Крилата хванати, краката завързани. Имаше странно личице, не ракоподобно като на кремлингите. Повече като на малка брадвохрътка — с муцуна, уста и очи.

Изглеждаше болнаво, а блестящите му очи излъчваха болка. Как можеше тя да познае това?

Създанието изсмука страхотността от Крадла. Тя всъщност я видя как излиза — блестяща белота, потекла от нея към дребното животно. То отвори уста и я изпи.

Изведнъж Крадла се усети много уморена и много, много гладна.

Мрак връчи създанието на единия от лакеите си, който пък го скри в черна торбичка. Сетне напъха торбичката в джоба си. Крадла беше сигурна, че везирите — струпани в негодуващо множество около масата — не видяха нищо от това. Не и с гърба на Мрак обърнат към тях и с двамата лакеи наоколо.

— Дръжте всички сфери далеч от нея — нареди Мрак. — Не бива да ѝ се позволява да Въвежда.

Крадла изпита ужас. Не беше се чувствала тъй уплашена от години, от дните в Рал Елорим. Тя се бореше, вършееше, хапеше хваналата я ръка. Мрак дори не изохка. Той я изправи на крака, единият от лакеите я хвана за ръцете и ги изви назад, докато тя не се задъха от болка.

Не. Беше се освободила! Не можеха да я заловят така. Усукания продължи притеснено да се върти около нея по пода. Като за Пустоносен беше свестен.

Мрак се обърна към везирите.

— Аз няма да ви притеснявам повече.