Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Същото това повишено и заострено внимание, което мистър Каркър проявяваше към сделките на фирмата, той отделяше и за собствените си работи. Макар и да не бе съдружник във фирмата — досега тази чест се бе полагала единствено на наследниците на великото име, — той получаваше известен процент от нея. Освен това се ползуваше от облагите на фирмата да влага изгодно пари, така че джуджетата, обкръжаващи великаните на източната търговия, го считаха за богат човек. Хитрите наблюдатели започнаха да подхвърлят, че блестящият Каркър от фирмата на Домби си брои капитала и тъй като е далновиден, своевременно ще продаде своите акции. А в борсата дори се обзалагаха, че блестящият Каркър ще се ожени за блестяща вдовица.
Всички тези грижи обаче ни най-малко не пречеха на мистър Каркър да наблюдава господаря си, нито пък водеха до занемаряване на безукорната му чистота, спретнатост, пригладеност и другите му котешки качества, които притежаваше. Не би могло да се каже, че е настъпила промяна у него, що се отнася до привичките му, а че у него се е породила известна напрегнатост. Всички качества, които се наблюдаваха у него преди, можеха да се забележат и сега, но той бе станал по-съсредоточен. Всяко нещо вършеше така, сякаш то бе единственото, с което се занимаваше — а у човек с такива способности и целеустременост това несъмнено свидетелствуваше, че се занимава с работа, напрягаща и поддържаща в движение най-тънките му умения.
Единствената очевидна промяна у него беше тази, че когато яздеше по улиците, потъваше в дълбоки размишления, също както онази сутрин, когато бе излязъл от дома на мистър Домби след злополуката, сполетяла джентълмена. В такива случаи той машинално избягваше препятствията по пътя си и като че нищо не виждаше и не чуваше до пристигането си на определеното място и само нещо случайно можеше да му привлече вниманието.
Отправил се веднъж така с белоногия си кон към кантората на „Домби и Син“, той не забеляза двата чифта зорки женски очи, нито пък прикованите в него кръгли очи на Роб Точиларя, който, като доказателство за своята точност, го чакаше една улица по-напред от уговореното място и напразно току повдигаше шапка, за да му привлече вниманието, и бягаше в тръс редом с него, готов да му хване стремето, когато започне да слиза.
— Гледай, ето го къде е! — извика една от двете жени, старица, която протегна съсухрената си ръка да го посочи на спътницата си, млада жена, укриваща се редом с нея в един вход.
След тези думи на мисис Браун дъщеря й надникна, а върху лицето й се изписаха гняв и желание за мъст.
— Не мислех, че някога ще го видя пак — тихо каза тя, — но може би е добре, че го видях. Виждам, виждам.
— Не е променен! — рече старицата и злобно погледна.
— Той да се промени! — отвърна другата. — От какво? Нима е страдал? Промените у мен стигат за двайсет души. Това не е ли достатъчно?
— Гледай го! — промърмори старицата, наблюдавайки дъщеря си със зачервени очи. — Така спокоен, спретнат, на кон, докато ние сме потънали в калта…
— И оттам сме излезли — бързо я прекъсна дъщеря й. — Ние сме калта, която конят му тъпче. Какво друго бихме могли да бъдем?
Тя съсредоточено погледна отново след него и когато старицата понечи да отговори, направи нетърпеливо движение с ръка, сякаш дори звукът на гласа й би могъл да й пречи да вижда. Майка й, наблюдавайки нея, а не него, не пророни ни дума повече, докато пламъкът в очите на дъщеря й не угасна и тя не си пое дълбоко дъх, сякаш изпитваше облекчение, че той се скри от погледа.
— Скъпа! — заговори тогава старицата. — Алис! Хубава моя щерко! Али! — Тя я подръпна леко за ръкава, за да й привлече вниманието. — Нима ще го оставиш току-така да си отиде, когато можеш да изтръгнеш пари от него? Ами че това е грехота, дъще!