Гаснещ зрак [bg]

— Магията, милорд, е лишена от всякаква изтънченост.

— Като всяка сила, владяна без задръжка. И тук, Айвис, ти забиваш ножа си право в сърцето на страха ми. Презирам използването на юмрук, когато милувка би послужила по-добре.

— Азатанаите го виждат другояче, милорд.

— Така изглежда. И все пак Т’рис само докосна, а виждаш сега последствията.

— Имаше дух, милорд, в огъня…

— Бруд ми каза за нея, да. Олар Етил, господарка на Бягащите псета.

— Азатанай.

— Да, азатанай.

— Тя предложи екстаза на унищожението, милорд.

— Като всяко същество от пламъци.

— И страст — добави Айвис. — Говорите за милувки, но ви казвам, вече живея с проклятието на една такава милувка.

Излязоха на поляна. Тихият грак на гарвани се спускаше от голите клони отвсякъде, а по разровения замръзнал сняг между тъмни купчини подскачаха тъмни петна. Студеният въздух вонеше на изпражнения.

Спряха в края на поляната и загледаха десетките трупове, почти всички разсъблечени до голо, замръзналата им плът почерняла, раните и зейналите по телата дупки накълвани и лъснали от скреж.

— Кожата им подвежда — каза Айвис. — Тези мъртъвци са лиосани.

— Бягащи лиосани, сър — добави Газан. — Ударени отзад, докато са бягали. Брадви и копия, и стрели.

— Отрицателите — промърмори някой от отделението. — Намерили са зъбите си.

— Или монасите най-сетне са се притекли на помощ на стадото си — каза Айвис. — И все пак… стрели. Нищо благородно в това.

Аномандър издиша на съсък облак пара, който се понесе като призрак над поляната.

— А благородниците, на които Легионът е верен, благородниците, избиващи селяни в горите, капитане?

— Престъпление, искащо…

— Престъпление ли? Така ли да разделим кръвта на ръцете си? Едната страна справедлива, другата — престъпна? Защо не вземем нож, с който да разграничим, и да срежем до причината с уверено око? Но ви казвам: няма да се позволи на неканения взор на историята да се отвърне, не и с думи на оправдание или с цинични увъртания. Запомнете това, което виждате тук, капитане, и се откажете от всякакви извинения. Един живот, защитаващ себе си, има право на всякакво средство, било то зъби или нокти, или стрели.

— Значи зверството ще бъде посрещнато със зверство ли, милорд? Колко бързо е пропадането ни до дивака!

Аномандър махна пренебрежително с ръка.

— По-добре погледнете с ясно око тази истина, сър, и вижте пропадането такова, каквото е. — Обърна се към Айвис, очите му пламтяха. — Ние познаваме войната пряко, и двамата. В убиването и касапницата дивачеството беше любовницата ни, стъпка след стъпка в неумолимото ни настъпление. Отричаш ли го?

— Каузата беше справедлива…

— Това задържа ли ръката ти, поне веднъж?

— Защо да я задържи, милорд?

— Наистина, защо ли? — Обърна се отново към труповете. — Защо ли, когато справедливостта служи на дивака? Защо, когато каузата оправдава престъплението? Оправдава? Освобождава по-скоро. Чудя се дали издигането на жреци сред нас не беше с единствената цел да благославят убийствата, които бихме извършили. Жреци, крале, пълководци, благородници. И, разбира се, офицери, и железният юмрук зад гърба им. — Обърна се рязко. — Тъй че благослови това поле. В отсъствието на жреци можем да оставим боговете вън от него. Благослови го такова, каквото е, Айвис, в един свят, където убиването не е престъпление.