Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
По уличките се мяркаха повече котки и кучета, отколкото помнеше, и бяха по-мършави, но хората бяха много по-малко, сякаш градът бе опустял. И изведнъж на един ъгъл пред нея се появиха пет-шест айилци — смееха се и си говореха нещо. Изглежда, се стреснаха, като я видяха.
— Извинете, Айез Седай — измърмори един от тях и всички се притиснаха към едната страна на уличката, въпреки че имаше достатъчно място да се разминат.
Един й се стори познат — едър мъж със злобни очи. Тя кимна и промърмори благодарност, докато ги подминаваше.
Копието, забило се в хълбока й, толкова я изненада, че дори не успя да извика. Панически посегна към сайдар, но още нещо я удари в хълбока и тя се срути в прахта. Мъжът, който й се бе сторил познат, се наведе над нея, в черните му очи блесна подигравка, той заръмжа нещо, на което тя не обърна внимание, а пак понечи да се докопа до сайдар и се опита да… Мракът я обгърна.
Когато Перин и Файле най-после свършиха безкрайния разговор с родителите и и излязоха в коридора, видяха, че ги чака Сюлин. От Перин се лееше пот и правеше тъмни петна по палтото му, и той се чувстваше все едно че беше бягал десет мили, блъскан с юмруци на всяка крачка. Файле пък се беше усмихнала, цялата сияеше, беше красива и изглеждаше толкова горда от себе си, колкото когато бе довела мъжете на Стражеви хълм тъкмо когато тролоците щяха да завземат Емондово поле. Сюлин приклякаше всеки път, когато някой от двамата я погледнеше, и всеки път толкова усърдно, че за малко да падне; на строгото й лице се бе изписала раболепна усмивка. Минаващите Деви шаваха с пръсти в ръчния си говор и Сюлин приклякваше и на тях, въпреки че скърцаше със зъби толкова силно, че Перин я чуваше съвсем ясно. Дори Файле по едно време започна да я гледа загрижено.
Щом ги отведе в стаите им, дневна и спалня с легло с балдахин, достатъчно да побере десет души, и с дълга мраморна тераса, гледаща към дворче с шадраван. Сюлин настоя да им обясни и покаже всичко, дори това, което сами можеха да видят. Конете им били прибрани и вчесани. Дисагите им бяха разопаковани и окачени в гардероба, с колана за секирата на Перин, повечето от оскъдното им съдържание бе подредено най-изрядно в чекмеджетата на двойния скрин. Секирата на Перин бе опряна до сивата мраморна камина сякаш щеше да сече с нея дърва за огрев. В едната от двете сребърни кани, блеснали от кондензираните капки, имаше изстуден чай, подправен с мента, а в другата — сливов пунш. Две огледала с позлатени рамки бяха лъснати, едното над масичката, на която бяха поставени гребенът и четката на Файле, и още едно на стойка с изящна резба, което и слепец щеше да забележи.
Докато Сюлин обясняваше как ей сега щяла да им донесе вода за баня и медни вани, Перин плесна една златна крона в мазолестата й шепа.
— Благодаря — каза й той, — но ако ни оставите веднага… — За миг си помисли, че тя ще го замери с жълтицата по главата, но вместо това тя с олюляване приклекна още веднъж и излезе, като тръшна вратата.
— Предполагам, че този, който обучава слугите тук, не знае за шегите й — каза Файле. — Това беше много добре, между другото. Учтиво, но твърдо. Само да можеше да го правиш и с нашите слуги. — След което обърна стройния си гръб към него и измърмори: — Би ли ме разкопчал?
На него винаги му се струваше, че пръстите му са прекалено дебели за разкопчаване на малките й копченца, пък и се боеше, че ще ги откъсне или ще скъса роклята й. От друга страна, му беше много приятно да помага на жена си да се съблича. Обикновено го правеше някоя слугиня — заради изгубените копчета, беше сигурен в това.
— Ти наистина ли си мислиш онези глупости, дето ги каза на майка си?
— А ти не си ли ме дресирал, съпруже мой — отвърна тя, без да го поглежда — и не ме ли научи да кацам на китката ти, когато ме повикаш? Не тичам ли да ти доставя радост? Не съм ли аз на теб покорна при най-оскъдния ти жест? — Миришеше насмешливо. И определено звучеше насмешливо. Само че звучеше така, сякаш наистина го мислеше, точно както когато бе казала на майка си на практика същото, вирнала глава и толкова горда, колкото можеше да е. Странни бяха жените и толкова. А майка й… Впрочем, както и баща й!
Май трябваше да смени темата. Какво беше онова, за което спомена Башийр?
— Файле, каква е тази счупена корона?