Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Каква изненада! — обади се жена му.
— Не, никой от вас не е пленник — твърдо каза Селърс. — Знам, че на всички ви е било трудно да дойдете тук…
— Освен на мене — изчурулика Сладкия Уилям, докато си вееше с ръка, облечена в черна ръкавица.
Рени не издържа.
— Няма ли да млъкнете най-сетне? Защо не ни позволявате просто да го изслушаме? Едни вече умряха, други умират и аз искам да чуя какво има да ни каже този Селърс! — Тя удари с длан по масата и впери яростен поглед в Сладкия Уилям, който се сви на стола си като мокър паяк, а всичките му перца и рюшчета се разтрепериха.
— Печелиш, царице на амазонките. — Той беше опулил очи в подигравателен ужас. — Затварям си плювалника.
— На всички ви е било трудно да дойдете тук — повтори Селърс. — Без съмнение и на мен не ми беше лесно да ви събера. Затова се надявам, че ще ме изслушате, преди да вземете решение.
Той млъкна и дълбоко, с въздишка си пое дъх. Рени се почувства изненадващо трогната. Зад този странен празен сим имаше жив човек, който се страхуваше и се тревожеше като всеки друг.
— Забелязах, че във виртуалната вселена, която някои наричат сфера на данните, особено в областта на търговията на едро с технически библиотеки, внезапно от местоработата ми изчезват много от най-известните имена в технологиите, свързани с мрежата и ВР. Започнах да изследвам по-отблизо тези събития. Парите също се отклоняваха — акции бяха неочаквано продавани, изведнъж ликвидираха този или онзи бизнес и създаваха друг. След дълго търсене открих, че повечето от тези дейности се контролират от една-единствена група хора, макар и да бяха прикрили своите транзакции толкова добре, че само късметът и известен талант за разпознаване на модели ми позволиха да ги открия и да науча имената им.
Тези хора — мъже и жени, притежаващи богатство и власт — образуват консорциум, който се е нарекъл, Братството на Граала.
— Някаква си християнска хава — предположи роботът Очилатко. — Като ония, осенените от Господа, дето скачат като откачени насам-натам.
— Не забелязах нищо особено християнско в действията им — продължи Селърс. — Харчеха неизчислими количества пари за технологии и очевидно строяха… нещо. Какво беше това нещо, не успях да открия. Но разполагах с много време, а любопитството ми беше възбудено.
Продължих упорито да разследвам години наред и все повече се тревожех. Не ми се виждаше много вероятно някой да влага толкова усилия и разходи в това Братство и да продължава да го пази в тайна. Отначало предположих, че проектът е дългосрочен и са започнали от нулата, но след известно време — просто заради количеството пари и време, които се хвърляха в това невидимо предприятие, това започна да не ми изглежда много вероятно. Как Братството би могло да харчи несметни милиони за нещо — цели фамилни състояния или богатства, трупани с пот цял живот, които мнозина от най-богатите хора на света две десетилетия подред изливаха в някаква метафорична дупка, без да печелят нищо — и все още да се надява да постигне някаква печалба? Кой ли бизнес би могъл да си струва подобни инвестиции? Обмислих какви други цели би могло да си поставя Братството, някои от тях — толкова крайни, колкото най-зловещите забавления в мрежата. Да смъкват правителства? Тези хора вече бяха смъквали правителства също толкова лесно, колкото средностатистическият гражданин си сменя работата или гардероба. Да завладеят света? Защо? Тези хора вече имаха всичко, което човек би могъл да пожелае — разполагаха с лукс и власт, каквито не бихме могли да си представим. Един от Братството, финансистът Джун Бхао, има годишен доход колкото петнайсетата по богатство държава на планетата.
— Джун Бхао! — ужасено възкликна Куан Ли. — Нима той е сред хората, които са разболели внучката ми? — Тя затрепери уплашено на стола си. — Наричат го Императора — китайското правителство не предприема нищо без негово одобрение.
Селърс кимна.
— Точно така. Но защо тези хора ще искат да нарушат равновесието на световните сили? — запитах се аз. Те са световните сили. Следователно, какво правеха и защо го правеха?
— И? — обади се Сладкия Уилям. — Аз ще бия барабаните, чичка. И отговорът е…?
— Боя се, че все още има повече въпроси, отколкото отговори. Когато започнах да дочувам нещо за тъй наречения Адърланд — вероятно най-голямата и най-мощната симулационна мрежа в света, — най-после разбрах какво са правили. Но „защо“… това все още е мистерия.
— Значи това е някаква такава конспирация като в жълтата мрежа? — попита хромираният боен робот. — Като извънземните, а? Ей, ама много се изхвърляш.