Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Той отново закрачи, но този път изпълнен с радостна енергия. — В реалния свят испанците са дошли в Америка и са я открили узряла за оплячкосване. Само няколко стотици души с пушки и коне са подчинили два континента. Помислете си! И така, аз построих Америка отново. Но този път конете не измряха. — Той свали короната с перата и я остави на масата. — Тук всичко е различно. В моя измислен свят ацтеките и другите създадоха много по-големи империи и след като ги посетиха търговци от Древна Финикия, започнаха да разработват морските пътища към други цивилизации. Когато барутът дойде от Азия в Западна Европа и в Близкия изток, лодките на тлатоани — ацтекския император, ако предпочитате — го донесоха и в Америка.
— Но… тези хора имат клетъчни телефони — Въпреки съпротивата си Рени се беше увлякла от фантазията на Атаско. — На колко години е тази цивилизация?
— Тази симулация е съвсем мъничко изостанала от реалния свят. Ако отвън наистина имаше Европа отвъд океана, тя сигурно щеше да е в началото на XXI век. Но Исус и западният календар така и не са стигнали дотук, тъй че макар и ацтекската империя да падна много отдавна, ние все още наричаме този ден Четвърто движение на Петото слънце. — Той се усмихна с детинска радост.
— Но точно това не разбирам. Как така сте започнали от ледниковия период или откъдето щете, а сега сте в днешно време? Да не би да искате да ми кажете, че наблюдавате това нещо тук от, да речем, десет хиляди години?
— О, разбрах. Да, наблюдавам го. — Нова самодоволна усмивка. — Но е с нормалната скорост. Има микроравнище, където вековете преминават много бързо и аз мога само да събирам данни в по-големи, общи масиви, но когато наистина искам да разбера нещо, мога да забавя симулацията до нормална скорост или дори да я спра.
— С други думи, играете си на Господ.
— Но как сте успели да създадете всичките тези хора? — попита !Ксабу. — Без съмнение създаването на всеки един от тях отнема много време. — Изглеждаше съвсем чистосърдечно заинтригуван; отначало Рени си помисли, че може би се опитва да й попречи да продължи да възразява на домакина им, но после си спомни каква беше лелеяната мечта на бушмена.
— В такава система не създаваме отделните индивиди — обясни богът крал на Темилун. — Поне не един по един. Тази симулация — както и всички останали в цялата мрежа — е отгледана. Единиците живот започват като прости автомати, организми с няколко съвсем основни правила, но колкото повече им се позволява да са интерактивни, да се адаптират и да еволюират, толкова по-сложни стават те. — Той посочи себе си и тях тримата: — Както е и в самия живот. Но когато нашите автомати достигнат до определена степен на сложност, ние можем — както и стана — да изпилим острите ръбове и да получим един вид фрактално семе за изкуствено растение, животно или дори за човешко същество, което после ще израсте така, както диктуват собствената му индивидуална генетика и околната среда.
— Това до голяма степен вече се прави и в мрежата — рече Рени. — Всички големи ВР-мрежи се основават на екологията на данните — по един или друг начин.
— Да, но те не разполагат със силата, с която разполагаме ние. — Атаско поклати изразително глава. — Те нямат потенциал за сложност, за изтънчена индивидуалност. Но вие го знаете, нали? Видяхте Темилун. Не е ли също толкова истински и автентичен в своето разнообразие, както който и да било град, посещаван от вас в реалния свят? В мрежата не можете да постигнете това, без значение колко пари и усилия сте вложили. Платформата няма да може да го поддържа.
— Да, но охранителните системи в мрежата пък не убиват хора.
Скулестото лице на Атаско се зачерви от гняв, но това продължи само миг, след което гневът се смени с помилостиво изражение.
— Не мога да я защитавам. Толкова време прекарах в наблюдаване на резултатите, та се боя, че може би съм пропуснал да забележа цената, която плащаме за тях.