Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Не знам какво да ви кажа — извиси отново глас Атаско. — Онзи, който ви повика, трябваше вече да е тук.
Лъскавият роботски сим, който Рени беше забелязала по-рано, се изправи. Прекалено сложната му броня беше цялата в остри като бръснач шипове.
— Дотук, смотаняко! — каза той, като презрително провлачваше думите си като очилатко. — Нямам време за такива работи. Отлитам.
После описа поредица от жестове с лъскавите си хромирани пръсти и след като не стана нищо, като че ли се шашна. Преди някой да успее да каже нещо, до семейство Атаско засия жълтеникава светлина. Някои гости извикаха изненадано.
Фигурата, която застана до Боливар Атаско, след като блясъкът помръкна, беше бяло петно с човешка форма без никакви черти на лицето — сякаш някой бе изрязал дупка сред залата.
Рени също бе извикала, но не заради стряскащата поява на привидението. „Виждала съм го и преди! Насън? Не, в «При господин Дж.», онзи клуб.“
Почти забравен спомен изплуваше отново — последните й немощни мигове в дълбините на ужасния клуб. Това нещо й беше… помогнало? Всичко й беше като в мъгла. Обърна се към !Ксабу, за да се увери, но бушменът наблюдаваше новодошлия с голям интерес. До него Мартин изглеждаше съвсем смаяна и объркана, сякаш се беше загубила в тъмна гора.
Дори Атаско като че ли се изуми.
— А! Това… това си ти, Селърс.
Празното пространство на върха на бялото петно се извърна, сякаш оглеждаше стаята.
— Толкова малко! — каза то с тъга.
Рени усети как космите на тила й настръхват; наистина беше чувала този висок, почти женски глас в трофейната градина на „При господин Дж.“. — Толкова малко сме — продължи то. — Всичко на всичко дванайсет, включително и нашите домакини. Но съм благодарен, че някой изобщо е дошъл. Сигурно имате много въпроси…
— Естествено, че имаме — гръмко го прекъсна онзи, когото Мартин беше нарекла Сладкия Уилям. Говореше на някакъв невъзможно пресилен, театрален северноанглийски. — Например кой сте вие, хиляди дяволи, и какво става тук, хиляди дяволи?
Празното пространство не реагира по никакъв видим начин, но на Рени й се стори, че долавя смях в тихия глас.
— Казвам се Селърс, както спомена господин Атаско. Както мнозина от вас, аз се крия, но поне това име вече не е тайна, която се налага да пазя. Що се отнася до другия ви въпрос, младежо…
— Моооооля! Внимавай кого наричаш младеж, чичка!
— … ще се постарая с всички сили да ви отговоря. Но не може да стане бързо. Моля за вашето търпение.
— Да помолиш, не значи да получиш — обади се Сладкия Уилям, но махна на Селърс да продължи. !Ксабу, който може би търсеше как да се настани по-удобно, се покатери на масата и приклекна до Рени.
— Аз съм нещо като експерт по преместването на данни от едно място на друго — заобяснява Селърс. — Много хора изследват данните със специфична цел: данните от финансовия пазар — за да правят пари, метеорологичните данни — за да предсказват времето…, но поради интересите си винаги съм имал склонност да изучавам по-скоро самите модели като феномени, а не онова, което представляват.
Рени усети как Мартин замръзва на стола си, но лицето на спътницата й имаше все същия объркан израз.
— Всъщност — продължи Селърс — моят интерес към моделите, които днес ни доведоха тук, отначало беше чисто съзерцателен. Също както поетът може да съзерцава как водата тече, плиска се и се събира във вирчета, без практическия интерес на водопроводчика и физика, така и аз отдавна съм очарован от начина, по който информацията сама по себе си се движи, събира се и пак тръгва. Но дори и поетът ще забележи, че каналът се е запушил и мивката започва да прелива. Стигнах до извода, че има определени много големи модели на потоци от данни, които не кореспондират с онова, което познавах на общоприетата карта на информационната сфера.
— Какво общо има всичко това с нас? — попита жената, дошла заедно с Куан Ли. Говореше английски без никакъв акцент. Рени се зачуди дали това не се дължи на програмата за превод.
Селърс се замисли.
— Важно е да разберете защо аз дойдох, иначе няма да разберете и защо вие сте тук. Моля ви, изслушайте ме. После, ако желаете, можете да си отидете и никога вече дори да не мислите за всичко това.
— Искате да кажете, че не сме пленници? — попита жената.
Празното пространство Селърс се обърна към Боливар Атаско.
— Пленници ли? Ти какво си им казал?
— Очевидно някои от местните полицаи са изтълкували погрешно желанието ми да доведат новопристигналите тук, в двореца — побърза да обясни богът крал. — Може би съм се изразил малко неясно, като съм им давал нареждания.