Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Под прицел сме… Попаднахме в нечий мерник!
— Отклонявам се вляво. — Полковникът премести лоста и усили мощността, за да пикира стремително към вълните. Поредица припламвания се появиха откъм опашката на бомбардировача заедно с облак от метални ленти, чиято цел бе да заглушат радиолокацията. После се закова почти веднага в студения въздух и увисна едва ли не неподвижно. Усъвършенстваният радар на разузнавателния Е-767 засече облака от метални ленти и автоматично го пренебрегна, насочвайки своя тънък като молив радарен лъч към бомбардировача, който все още се движеше. Ракетата трябваше само да го последва. Всичките тези години, посветени на многобройни проекти, сега бяха възнаградени. Диспечерите на борда коментираха тихо помежду си неочакваната ситуация. Системата беше проектирана за защита от руснаците, не от американците. Забележително!
— Не мога да се измъкна от мерника им. — Сетне електронният оператор пробва да заглуши сигнала, ала лъчът, който пронизваше алуминиевата обшивка на техния „Лансър“, бе с мощност два милиона вата и предавателите му за активни смущения изобщо не можеха да се справят с него. Самолетът се впусна в резки спираловидни маневри надолу. Те не знаеха къде са ракетите и можеха единствено да се придържат към експлотационните инструкции, които обаче, както осъзнаха със закъснение, не предвиждаха такъв противник. Когато първата ракета се взриви в дясното крило, те бяха прекалено близо до водата, за да могат катапултите да им помогнат.
Другият В-1 извади по-голям късмет. Ударът извади от строя два от двигателите му, но и с намалена наполовина мощност той успя да се отдалечи от японския бряг достатъчно бързо, та да не може изтребителят да го застигне; екипажът пък се чудеше дали ще стигнат до Шемия, преди да излезе от строя и друга важна част от струващия сто милиона долара бомбардировач. Останалата част от ескадрилата също се оттегли с надеждата, че някой ще може да им каже какво се е объркало.
По-важното беше, че поредният военен удар бе факт, още четири човека бяха убити и сега връщането назад щеше да е още по-трудно за двете страни в една война без никакви видими правила.
36.
ОБМИСЛЯНЕ
Райън си помисли, че случилото се не е голяма изненада, което обаче нямаше да утеши семействата на четиримата служители от ВВС. Мисията трябваше да е проста и безопасна, но мрачната действителност беше, че от нея със сигурност научиха едно: Япония разполагаше с най-добрите в света самолети за въздушна отбрана. Щеше да се наложи да ги сразят, ако някога решаха да унищожат междуконтиненталните им ракети… ала тези ракети трябваше да се извадят от строя. На бюрото му се издигаше солидна камара документи. Доклади на НАСА за японските ракетоносители SS-19. Анализи върху наблюдаваните изпитателни изстрелвания на ракетите. Оценки за възможностите им. Предположения за полезните товари. Всъщност разполагаха само с предположения. Трябваше му нещо повече, но получената чрез разузнаване информация по принцип беше такава. Никога нямаш достатъчно данни, за да вземеш обосновано решение, поради което се налага да вземеш необосновано решение и да се надяваш, че интуицията не те е излъгала. Той почувства облекчение, когато неговата СТЛ-6 иззвъня и го откъсна от задължението му да измисли какво да каже на президента за нещата, които не знаеше.
— Здравей, МП. Нещо ново?
— Кога иска да се срещне с хората ни — отговори веднага госпожа Фоли. — Според предварителни сведения той не е особено доволен от развитието на събитията. Все пак е рисковано.
„Щеше да е толкова по-лесно, ако не познавах тези двамата“ — помисли си Райън.
— Одобрявам срещата — каза вместо това. — Ще ни е нужна всичката информация, която успеем да извлечем. Трябва да разберем кой в действителност взема решенията там.
— Не и правителството. Това сочат всичките ни сведения. Тази е единствената възможна причина руската Служба за външно разузнаване да не разбере какво предстои. Така че неминуемо идва въпросът…
— Отговорът на който е „да“, Мери Пат.
— Ще трябва някой да се подпише под това, Джак — каза с равен глас заместник-директорът на оперативния отдел.
— Ще се подпише — обеща съветникът по националната сигурност.
Той беше помощник на заместник търговското аташе — млад, едва двадесет и пет годишен дипломат, когото рядко канеха на важни събития, а когато го поканеха, той просто се навърташе край шефа си като дворцов паж от една отминала епоха, грижеше се за питиетата и като цяло изглеждаше като маловажен човек. Бе разузнавач, разбира се, като и в това си поприще имаше нисък чин. Задачата му беше да прибира скритите съобщения на път за посолството всяка сутрин, когато забележеше подходящите знаци, както стана тази неделна утрин в Токио. Тя представляваше предизвикателство за изобретателността му, понеже трябваше да направи така, че планираното да изглежда случайно, както и всеки път да го стори по различен начин, ала не дотам различен, че да е необичаен. Действаше едва втора година като оперативен служител, но вече се питаше как, дявол да го вземе, хората в този бранш изграждат кариерите си, без да превъртят.