Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Изведнъж тялото й заискри от главата до петите. Тя потръпна безпомощно, мускулите й се сгърчиха и сайдар се изплъзна от прегръдката й. Видя как Вандийн и Кареане също се сгърчиха и по телата им също заиграха искри. Всичко това продължи само миг, но щом искрите угаснаха, се почувства все едно са я прекарали през преса. Трябваше да се задържи за Сарейта, за да не падне, а Сарейта също толкова здраво се вкопчи в нея. Вандийн и Кареане, всяка опряла брадичка на рамото на другата. Фалион и Марилин гледаха стъписано, но след няколко мига светлината на Силата ги обгърна. Елейн усети как щитът се затяга около нея, видя как се смъкна върху другите три. Не беше нужно да ги връзват. Всяка от тях щеше да падне без опора. Щеше да извика, стига да можеше. Стига Биргит и другите да можеха Да направят нещо повече, освен да загинат.
В стаята нахлуха четири жени, които Елейн позна. Асне Зера-мийн и Темайле Киндероуд. Чезмал Емри и Елдрит Джондар. Четири Черни сестри. Малко оставаше да заплаче. Сарейта тихо изхлипа.
— Защо се забавихте толкова? — обърна се настръхнала Асне към Фалион и Марилин. Тъмните дръпнати очи на салдейката излъчваха гняв. — Това го използвах, за да не ни усетят, че прегръщаме сайдар, но вие защо просто си стояхте така? — Размаха някаква малка извита черна, странно матова на вид палка, може би не повече от два пръста дебела, и я огледа с възхита. — „Дар“ от Могедиен. Оръжие от Легендарния век. С това мога да убия човек от сто разтега или само да го зашеметя, ако искам да го подложа на разпит.
— Аз пък мога да убия човек, стига да го виждам — подхвърли презрително Чезмал. Висока и хубава, беше самата ледена наглост.
— Но моята цел може да е обкръжена от сто Сестри и никой няма да разбере какво я е убило — изсумтя Асне.
— Е, върши работа — призна с неохота Чезмал. — Та защо все пак стояхте така?
— Заслониха ни — отвърна намусено Фалион.
Елдрит ахна и вдигна пълничката си длан до устните си.
— Това е невъзможно! Освен ако… — Тъмните й очи се присвиха. — Открили са начин да крият сиянието, да крият сплитовете си. Виж, това наистина ще е много полезно.
— Имате благодарностите ми, че се притекохте навреме — каза Шиейн и стана, — но има ли някаква причина да идвате тук сега? Моридин ли ви изпрати?
Асне преля поток Въздух и зашлеви Шиейн по бузата толкова силно, че я накара да залитне.
— Дръж си езика зад зъбите и може би ще ти позволим да дойдеш с нас. Или ще те оставим тук мъртва. — Бузата на Шийен почервеня, но ръцете й си останаха на кръста. Лицето й беше безизразно.
— Само Елейн ни трябва — каза Темайле. Беше хубава, колкото можеше да е хубава лисица с това тясно лице, крехка на външност почти като дете, въпреки лишеното от възраст лице, но в сините й очи се таеше мъртвешки блясък. Облиза бавно устни с върха на езика си. — Бих се позабавлявала и с другите, но само ще ни обременят.
— Ако ще ги убивате — каза Марилин, все едно че обсъжда цената на хляба на пазара, — пощадете Кареане. Тя е от нашите.
— Дар от Аделиз — промълви Вандийн и очите на Кареане се оцък-лиха. Устата й се отвори, но не излезе и звук. Коленете на двете жени се подкосиха и двете рухнаха на пода. Вандийн понечи да се изправи, но Кареане остана да лежи, зяпнала в тавана — дръжката на камата на Вандийн бе щръкнала под ключицата й.
Сиянието обкръжи Чезмал и тя докосна Вандийн със сплит от Огън, Земя и Вода. Белокосата рухна, все едно че костите й се стопиха. Същият сплит докосна Сарейта и тя повлече Елейн върху себе си, докато падаше. Очите й вече бяха изстинали.
— Стражите им скоро ще дойдат — рече Чезмал. — Още няколко убийства.
„Бягай, Биргит — викна Елейн наум. И съжали, че връзката не може да пренесе думите. — Бягай!“
Глава 32
Да спазиш сделката
Биргит се беше облегнала на каменната стена на триетажната къща и мислеше с тъга за Гайдал. Изведнъж възелчето от чувства и усещания в тила й, усетът й за Елейн, се сгърчи. Да, това бе подходящата дума. Всичко продължи само миг, но след това връзката беше изпълнена с… вялост. Елейн беше в съзнание, но отпусната. Не беше уплашена обаче. Все пак Биргит отметна наметалото си, пристъпи до ъгъла и надникна към улица „Пълнолуние“. Елейн можеше да е безразсъдно храбра. Най-трудното в това да си неин Страж-ник бе да я опазиш да не застраши ненужно живота си. Никой на този свят не беше неуязвим, но проклетото момиче си въобразяваше, че е. Гербът й трябваше да е железен лъв, не златна лилия. Светлината продължаваше да струи от прозореца в смътен кръг на тясната улица и не се чуваше никакъв звук освен мяукането на котка някъде в нощта.