Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Когато дрехите й паднаха до глезените, те се изпъна и прибра ръце до тялото си, дланите й прилепнаха за хълбоците. Той я вдигна с такава лекота, сякаш бе дете, целуна гърдите й, игриво я завъртя в кръг, после внимателно я постави на земята и каза:
— Момче ли? Аз прехвърлих половинвековна възраст, жено.
— Майка ме предупреждаваше — засмя се Миранда, — че по-младите мъже са ентусиазирани любовници, но често се взимат много на сериозно.
Калис се вгледа изучаващо в лицето й.
— Никога не си говорила за майка си.
Миранда мълча известно време, после се разсмя.
— Свали дрехите си, момче! — каза тя с шеговито командирски глас. — Земята е студена!
— Баща ми винаги казваше да проявявам уважение към жените — засмя се Калис.
Любиха се забързано и страстно, забравяйки за тревогите си, за това какво можеше да донесе утрешният ден, отдадени напълно на най-важното и жизнеутвърждаващо действие на света. За броени минути чувствата им бяха само чиста, споделена радост и щастие, истинско отрицание на страха и смъртта.
Щракнаха два пъти с пръсти и се чу думата „сврака“, произнесена с някак странен акцент. Ерик стигна до поста секунди преди дьо Лунвил и Калис.
Бяха чакали вече три дни и капитанът реши, че ако агентите на Миранда не се появят скоро, въпреки всичко ще поеме напред. Конете бяха отведени в една тучна долина. Ерик знаеше, че ако никой не се завърне, конете сами ще си намерят пътя извън долината и надолу към по-ниските ливади, когато приближеше зимата. Това го караше да се чувства по-спокоен, макар че не разбираше защо е точно така. Ерик познаваше планините, макар че планините на Даркмоор не бяха толкова впечатляващи като тези, към които приближаваха сега. Той вече усещаше ледения полъх на зимата. Нощем температурата падаше под нулата, а със следващата буря щеше да дойде и снегът.
Мъжът, който се показа на пътеката, беше облечен в странна белезникава броня и Ерик незабавно разбра, че е от напълно непознат метал. Огромната броня например трябваше да дрънчи силно, но не беше така; освен това трябваше да кара мъжа да се движи бавно и тромаво, а той крачеше съвсем леко. Главата му беше напълно затворена в шлем с два тесни процепа за очите, а на гърба си носеше нещо като арбалет със съвсем непозната форма. Освен това навсякъде по него святкаха мечове, ками и ножове.
Другите двама, които идваха след него, бяха стари познати на Ерик и той ги поздрави тихо още щом се приближиха:
— Праджи! Вая! Радвам се да ви видя!
Двамата стари бойци отвърнаха на поздрава му.
— Чухме, че си между успелите да се изтеглят от Махарта, фон Даркмоор — каза усмихнато Праджи.
Двамата възрастни мъже бяха облечени и въоръжени като наемници, но Ерик се чудеше как ли се сражават, като имаше предвид възрастта им. Наистина, преди две години с очите си бе наблюдавал здравината и силата на Праджи и Вая в сраженията и нищо не показваше, че сега са по-малко опитни — но очевидно бяха много уморени.
Праджи беше най-грозният мъж, когото бе срещал, но бе симпатичен и приятен човек. Вая беше застаряващ паун, все още много суетен въпреки напредващата си възраст. Но въпреки всички различия мъжете бяха верни един на друг като братя.
— Гневливия, имаше ли някакви трудности? — попита Миранда.
Подвижният арсенал махна шлема си и се видя младолико лице, луничаво и бледо, с червеникавокестенява коса и сини очи. Единствено ситните капчици пот издаваха умората му.
— Никакви — каза Гневливия. — Трябваше ми известно време, за да открия двамата ти приятели, Калис.
Капитанът погледна въпросително Миранда и тя обясни:
— Описах му как изглеждаш. Трябваше да дойде тук и да те намери дори и ако ме няма.
Калис очевидно не беше очарован от думите „ако ме няма“.
— Как вървят нещата на изток? — попита той Праджи.
— Лошо. По-лошо, отколкото очаквахме. Тази кучка, Изумрудената кралица, се оказа още по-гадна, отколкото я помнехме при Хамса и другите места, където се сблъскахме с нея. — Той изу ботушите си и размърда краката си. — Помниш ли генерал Гапи? Беше изпратен срещу джешандите в северната степ — голяма грешка — и те го размазаха в кърваво сражение. Само един на десет души се завърна от степите. И тогава Изумрудената кралица се зае лично с него — завързаха Гапи гол над един мравуняк и му намазаха топките с мед. Накара всички генерали да гледат, докато той не престана да пищи.
— Не можеш да се провалиш в нейната армия — поклати глава Вая и се усмихна. — Изразът „изпълни или умри“ е придобил ново значение.