Спомен за светлина

- Дарбинда - каза тя и се обърна към жената, която упорито настояваше да я наричат Мин въпреки честта на новото име, което Фортюона й беше дала. Означаваше „Момиче от картини” на Древната реч. - Ти спаси живота ми и може би живота на Принца на Гарваните. Издигам те в Кръвта, Пророчице на съдбата.

Дарбинда скръсти ръце. Колко много приличаше на Кнотаи. Упорити в своята непретенциозност бяха тези хора от континента. Всъщност бяха горди - _горди_ - с неблагородния си произход. Изумително.

Самият Кнотаи седеше на един пън наблизо, изслушваше бойни донесения и ревеше заповеди. Битката на Айез Седай за западните Височини беше в хаос. Погледна я в очите и кимна.

Ако сред тях имаше шпиони - а Фортюона щеше да се изненада, ако нямаше, - сега беше моментът да ги подведат. Всички оцелели от нападението се бяха събрали наоколо. Фортюона беше настояла за това под предлог, че ще възнагради онези, които са й служили добре, и ще накаже провалилите се. Всеки страж, слуга и благородник щеше да я чуе.

- Кнотаи - заговори тя. - Все още не сме обсъдили какво да правя с теб. Гвардията на Смъртната стража отговаря за моята безопасност, но _ти_ отговаряш за защитата на този лагер. Щом си подозирал, че командният ни пост не е обезопасен, защо не го каза по-рано?

- Да не би да намекваш, че това е по _моя_ вина? - Кнотаи се изправи и махна на докладващите съгледвачи да замълчат.

- Дадох ти командването тук - заяви Фортюона. - Следователно основната отговорност за провала е твоя, нали?

Генерал Галган се намръщи. Не го приемаше така. Други наоколо хвърляха обвинителни погледи към Кнотаи. Благородни подмазвачи. Щяха да го обвинят само заради това, че не беше роден сеанчанец. Впечатляващо, колко бързо Кнотаи бе спечелил Галган на своя страна. Или Галган изразяваше чувства преднамерено? Той ли беше шпионинът? Можеше да е манипулирал Сурот или просто да беше внедрен в резерв, ако Сурот се провали.

- Не поемам отговорност за това, Тюон - каза Кнотаи. - Ти си тази, която най-тъпо настоя да наблюдаваш от лагера, след като можеше да си някъде на безопасно.

- Може би трябваше да направя точно това - каза тя хладно. - Цялата тази битка е катастрофа. Губиш терен непрекъснато. Говориш лекомислено и се шегуваш, не спазваш полагащия се протокол. Не смятам, че подхождаш към това със сериозността, подобаваща на ранга ти.

Кнотаи се изсмя. Силен, искрен смях. Добър беше в това. Май само тя видя двата стълба дим, вдигнали се точно зад него от Височините. Подходяща поличба за Кнотаи: големият риск може да донесе големи печалби. Или огромна загуба.

- Писна ми от тебе - каза Кнотаи и махна ядосано с ръка. - Ти и проклетите ви сеанчански правила само ми се пречкате.

- И на мен ми писна от теб - отвърна тя и вдигна ръка. - Изобщо не трябваше да влизаме в тази битка. По-добре да се подготвим да защитим земите си на югозапад. Няма да ти позволя да жертваш напразно живота на войниците ми.

- Вървете си тогава - изръмжа Кнотаи. - Какво ме интересува?

Фортюона се обърна рязко и се отдалечи.

- Хайде - каза на другите. - Съберете нашите дамане. Всички освен Гвардията на Смъртната стража ще Отпътуваме в лагера ни при Еринин, а оттам ще се върнем в Ебу Дар. Ще поведем истинската Последна битка там, след като тези глупаци изтощят Тварите на Сянката за нас.