Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Тази вечер се спря под масата с пръсти — те не бяха Плъзгави — и махна Плъзгавината от краката си. Стомахът ѝ изкурка недоволно. Нуждаеше се от храна — наистина бързо, или повече никаква страхотност.
— По някакъв начин ти си отчасти в Царството на познанието — произнесе Усукания, намота се до нея и издигна извиваща се мешавица от ластари, които можеха да образуват лице. — Това е единственият отговор, който аз мога да дам на въпроса защо си способна да докосваш духчетата. А можеш и да преобразуваш храната направо в Светлина на Бурята.
Крадла сви рамене. Той винаги говореше с такива думи. Проклетият Пустоносен опитваше да я обърка. Е, тя нямаше да му отвръща, не и сега. Насядалите около масата мъже и жени можеха да чуят нея, ако и да не чуваха Усукания.
Тази храна беше някъде тук, вътре. Можеше да я подуши.
— Но защо? — попита Усукания. — Защо Тя ти е дала тази невероятна дарба? Защо на едно дете? Сред човеците има воини, велики крале, невероятни учени. Вместо тях тя избра теб.
Храна, храна, храна. Миришеше прекрасно. Крадла запълзя под дългата маса. Мъжете и жените разговаряха с твърде угрижени гласове.
— Молбата ти определено беше най-добрата, Далкси.
— Ами! Само в първата част написах погрешно три думи!
— Не съм забелязал.
— Не си… Забелязал си, разбира се! Но няма смисъл, понеже съчинението на Аксик очевидно превъзхождаше моето.
— Не ме връщай отново на това. Аз бях отстранен. Аз не съм подходящ за Главен. Гърбът ми не е наред.
— Гърбът на Ашно от Сагес не беше наред. А той бе един от най-великите емулски Главни.
— Ба! Съчинението ми е пълен боклук и ти го знаеш.
Усукания се размърда край Крадла.
— Майка ни е вдигнала ръце от вас. Мога да го усетя. Повече не я е грижа. А и откакто Него го няма…
— Тези разправии не ни подобават — отсече властен женски глас. — Трябва да гласуваме. Хората чакат.
— Да го дадем на някой от ония глупаци в градината.
— Съчиненията им бяха ужасни. Виж само какво е написала Пандри в самото начало на своето.
— Всемогъщи… аз… не разбирам дори какво значи половината от него, но изглежда оскърбително.
Това най-накрая привлече вниманието на Крадла. Тя вдигна поглед към масата. Здрави ругатни? Хайде де, рече си тя, прочети няколко.
— Ще трябва да се спрем на един от тях — произнесе другият глас; звучеше много началнически. — В името на Кадасиксите и Звездите, та това е загадка. Какво правим, когато никой не иска да бъде Главен?
Никой не иска да бъде Главен? Да не би цялата страна изведнъж да е поумняла? Крадла продължи. Да бъдеш богат изглеждаше забавно и прочие, но да стоиш начело на толкова много хора? Това би било пълна скръб.
— Може би трябва да подберем най-лошата молба — предложи един от гласовете. — При настоящото положение тя посочва най-умния желаещ.
— Шестима владетели убити… — отбеляза един от гласовете; нов глас. — Само за два месеца. Убити Върховни принцове из целия Изток. Верски водачи. И после, двама Главни убити в разстояние на една седмица. В името на Бурите… почти си мисля, че върху нас се стоварва някое Опустошение.
— Опустошение във вид на един-единствен човек. Яезир да е на помощ на избрания от нас. Това е смъртна присъда.
— Прекалено дълго стоим така. Седмиците чакане без Главен навредиха на Азир. Нека вземем най-слабата молба. От тази купчина.
— Ами ако издърпаме някой, който е наистина ужасен? Не е ли наш дълг да се грижим за държавата, без оглед на опасността за оня, когото изберем?
— Но ако изберем най-добрия от нас, осъждаме най-умните и най-добрите си хора да загинат от меч… Яезир да ни е на помощ. Потомъко Етид, една напътствена молитва би била нещо много уместно. Имаме нужда самият Яезир да ни покаже волята си. Може би, ако изберем подходящия човек, той или тя ще бъде закрилян от Неговата ръка.
Крадла стигна края на масата и погледна разкоша, нареден на по-малка масичка от другата страна на стаята. Мястото бе много азишко. Навсякъде къдрици от везмо. Килими с такива ситни шарки, че навярно някоя бедна женица е ослепяла, докато ги тъче. Тъмни цветове и приглушени светлини. Картини по стените.
Я виж ти, рече си Крадла, някой е махнал лицето от оная там. Кой ще развали такава картина, че и толкова хубава — всички Вестители в редица?
Е, явно никой не докосваше гощавката. Стомахът ѝ изкурка, но тя чакаше за нещо, което да отвлече вниманието.