Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Но по дългия коридор не отекваха вече ничии стъпки. Сам Уелър си беше отишъл.
Глава четиридесет и трета
Във висока стая, лошо осветена и още по-зле проветрена, на Портюгъл Стрийт, Линкълнс Ин Фийлдс, има почти през цялата година, според случая, един, двама, трима или четирима джентълмени с перуки, а пред тях — малки писмени маси, по образец на тия, с които си служат съдиите в страната, само че неполирани. Надясно се намира адвокатската ложа; наляво се намира оградено място за несъстоятелните длъжници; а точно отпред — полегат подиум с най-невероятни, неизмити лица. Джентълмените са синдици от Съда за несъстоятелност, а мястото е самият Съд за несъстоятелност.
Този съд има и е имал от незапомнени времена забележителна съдба: тъй или иначе, той е считан по всеобщо единомислие на всички изискано опърпани бедняци на Лондон за тяхно специално заведение и ежедневен пристан. Той е винаги препълнен. Изпарения от бира и алкохол постоянно се издигат до тавана и сгъстени от топлината, се плъзгат надолу по стените като дъжд; има повече стари костюми наведнъж в залата, отколкото се предлагат за продан в цял Хаундсдич за една година; повече неумити образи и прошарени бради, отколкото всички кладенци и бръснарници между Тайбърн и Уайтчапъл биха могли да оправят между изгрев и залез-слънце.
Не бива да се предполага, че някои от тези люде имат и помен от някаква работа тук или пък каквото и да е делово отношение към мястото, тъй неуморно посещавано от тях. Ако случаят бе такъв, нямаше да е учудващо и самата странност на явлението не би съществувала. Някои спят през по-голямата част от заседанието; други носят малък обяд, увит в носна кърпа или стърчащ от оръфан джоб, и дъвчат и слушат с еднаква наслада; но нито един от тях никога не е проявил и най-малък личен интерес към някое от разглежданите дела. Каквото и да вършат тези хора, те остават там от начало до край. Когато вали силно, всички влизат намокрени до кости; и в дъждовни дни изпаренията в залата напомнят тези на яма за гъби.
Случайният посетител би помислил, че това място е храм, посветен на Духа на нищетата. Нито един призовкар или служител от съда не носи куртка по своя мярка; няма нито един що-годе свеж и здрав на вид човек в цялото учреждение освен някакъв беловлас, кръглолик разсилен, а и той, подобно на скапана вишна, консервирана в спирт, изглежда поизсъхнал и посбръчкан до някаква изкуствена степен на съхраняване, нямаща никаква връзка с природата. Дори перуките на пледиращите адвокати са зле напудрени и техните къдри не са стегнати.
Но най-любопитните са все пак юридическите съветници, които стоят край голяма непокрита маса под местата за синдиците. Професионалните принадлежности на по-заможните от тези господа се състоят от една синя чанта и едно момче, обикновено младеж от израилтянско вероизповедание. Те нямат постоянна кантора и техните делови срещи стават в отделни стаи на кръчми или по дворовете на тъмници, към които се отправят на тълпи, и си набират клиенти като омнибусни търгаши96. Видът им е омазнен, мухлясал; и ако може да се каже, че имат въобще някакви пороци, то пиянството и мошеничеството заемат най-видно място. Тяхната резиденция е обикновено в края на „Дъ Рулс“97, което означава на една миля околовръст обелиска на Сейнт Джорд’с Фийлд. Външността им е непривлекателна, а маниерите — своеобразни.
Мистър Соломон Пел, един от представителите на тази учена групировка, беше пълен, отпуснат, блед човек в сюртук, изглеждащ ту кафяв, ту зелен, с кадифена яка със същите менящи се багри. Челото му беше тясно, лицето — широко, главата — голяма, а носът — изкривен целият на една страна, сякаш Природата, възмутена от склонностите, които бе съзряла в него още при раждането му, бе гневно извъртяла носа му и той си бе останал такъв. Но бидейки късоврат и астматичен, той дишаше главно с този си орган: тъй че недостигът на красота в случая се наваксваше от допринасяната полза.
— Сигурен съм, че ще уредя неговата работа — рече мистър Пел.
— Ама наистина ли? — запита лицето, пред което се даваше това уверение.
— Напълно сигурен — отвърна Пел, — но ако беше отишъл при някой неопитен колега, не щях да отговарям за последиците.
— А! — рече другият със зяпнала уста.
— Не, не щях — подчерта мистър Пел; и той сви устни, смръщи се и загадъчно поклати глава.
96
Омнибусите се появили в Лондон в 1829 г. Това били коли с по три коня и двадесетина места, а кондукторите търгаши привличали с измама повече пътници.
97
Някои несъстоятелни длъжници живеели вън от затвора, в квартала Дъ Рулс.