Света троица [Войните на Розите-2]

Граф Пърси стисна ръката му като в менгеме с кокалестите си пръсти.

— О, въздържай се! — изръмжа той. — Контролирай изблиците си, нахално момче такова! Провали се, макар че можеше да победиш. Знаех какъв е рискът, когато те изпращах там. Невил е хитър и не си въобразявах, че ще умре лесно. Въпреки всичко опитът си струваше жертвите, разбираш ли? Струваше си риска, който поех с хората си и със сина си заради ползите, които можеше да имаш.

Томас напрегна ръка, мъчейки се отново да изтегли меча. Усети, че силата на стареца намалява и знаеше, че е по-силен, че може да изтегли оръжието си и да го посече там, на място, ако пожелае, и баща му нямаше как да го спре. Току-що осъзнатото беше тъй изненадващо, че той неволно отпусна ръка.

Баща му изсумтя утвърдително.

— Овладей темперамента си, Томас, преди той да те подчини. Това е недостатък на хората от рода Пърси, но можем да го възпираме достатъчно добре.

Томас видя как изпод наметалата на баща му проблесна метал. Очите му се разшириха, като си помисли, че там е имало кинжал, прикрит толкова бързо, че не можеше да бъде сигурен в това. Отстъпи крачка и граф Пърси наклони глава на една страна, гледайки го с игриво пламъче.

— Не мога да се отметна, Томас. Нито на йота. Ти се провали, защото Невил е мнителен и предпазлив — и има защо! Няма значение. И това съм го предвидил също. Майка ти е в манастир, положила е свещената клетва. Помолих игуменката да ѝ наложи обет за мълчание, ама старата вещица отвърна, че не правели така. Смятам, че в някой момент ще има да съжалява за това.

За негова изненада старецът се засмя и поклати глава.

— Въпреки това, добре е, че я пратих далеч от мен, преди да съм я убил или преди тя да ме е намушкала, докато спя. Огън и масло, момче, майка ти и аз, и всеки от нас става по-лош в присъствието на другия — той видя объркването по лицето на сина си и го потупа по рамото. — Сега отвори си ушите! Ти удари и изпусна сърцето на клана Невил. Сега те ще тръгнат насреща ни, тази година или следващата пролет. Всичко, което съм направил, което съм събрал за името Пърси, вече е застрашено. Въпреки това предпочитам да ида в гроба, като знам, че съм действал и не съм сполучил, вместо просто да не съм дръзнал, разбираш ли ме? Ще влезем във война с Невил, ако трябва и с Йорк, тази змия на Плантагенетите, дето тъй се е свила и е стегнала в хватката си краля и сина му. Никой Пърси не му мисли много, нито пък брои цифрите, когато вдигне знамената си. Готов съм за това Томас. С удоволствие ще използвам възможността да воювам за последен път. За какво са ми тези стари мои стави, ако не мога да яздя срещу врага си? Когато дойдат, ще ги срещнем в името на крал Хенри. Ще се изправим с още дузина графове и херцози, дето са по-верни на крал Хенри от този проклет Пазител Йорк, женен за една Невил. Нали ме разбираш? Рискувах, мъчейки се да свърша това за един ден, но една несполука, Томас, не значи краят. Означава, че нещата започват сега!