![Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/8/2/sveta-troica-vojnite-na-rozite-2-download.jpg)
Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
Кромуел наведе глава и, все още наточен, изпиваше с поглед задните редици на мъжете, които влизаха в дома му.
— Убедена съм, че Мод с удоволствие ще чуе съветите ви, бароне — продължи Алис. — Ще я оставя с вас, на вашите грижи, където винаги е била тъй добре гледана…
— Стига, Алис — рече Кромуел с мрачен, но и развеселен тон. — Съпругът ти се втурва в дома ми, без да е поискал разрешението ми, но как мога да го виня след всичко, на което се е нагледал? Да бях по-млад, и аз щях вече да свиря роговете след онова, дето е преживял. Да го забравим, макар че ти благодаря за любезността.
Алис кимна и се усмихна на мъжа, когото много харесваше. Жалко, че съпругата му беше умряла, преди да го дари със синове, и го беше оставила сам като кукувица в Татършел. Тя пришпори коня и побърза да настигне мъжа си, оставяйки чичо и племенница насаме.
— Свекърва ти е прекрасна жена — рече Кромуел, като се загледа подире ѝ. — Благодаря на Бога, че си в безопасност след тези премеждия, Мод. Само да знаех… да бях чул дори само дума, че може да има опасност за теб…
— Знам, чичо, нямаше да ме пуснеш, дори и с двестата въоръжени стражи на Невил. Бъди спокоен, много малко видях от битката. Джон и графиня Алис ме отведоха още преди двете армии истински да се сблъскат.
Докато говореше, младата жена потрепери и ръцете ѝ настръхнаха, като по този начин издадоха лъжата в твърдението ѝ.
— Дадох те, за да станеш една от рода Невил, Мод — рече Кромуел, загледан във войниците, които влизаха в дома му. — Солсбъри спомена за родове, свързани с неговия, и това не беше хвалба. Те са сродени с всяка от големите кръвни линии, с всеки род, който има значение, е, поне сега вече, след като и моят се преплете с техния — усмихна се на собствената си надутост и за награда видя в бузите ѝ трапчинки, преди отново да стане сериозен. — Ако избухне война, Мод, ние сме избрали коя страна ще вземем чрез брака ти. Не завиждам на онези, които ще се изправят срещу този мъж, не и с Ричард Плантагенет от едната му страна и граф Уорик от другата. Тези тримата заедно, ако решат, могат да разцепят страната на две.
— Може би няма да се стигне дотам, чичо. Веднъж ми беше казал, че златото подклажда и прекратява войни. Може би граф Пърси ще се реабилитира за раните, които е причинил.
Чичо ѝ поклати глава.
— Не мисля, че в целия свят има достатъчно злато да спре борбата сега. Ще се моля за мир, Мод, но има моменти, в които просто циреят трябва да се пробие, когато гадната му вътрешност трябва да се изцеди навън, за да се прочисти раната. Скъпа моя, може би това време е настъпило.
Томас Пърси крачеше сам по коридорите на замъка Алнуик. Може би прислугата избягваше стареца, когато трябваше да се съобщават лоши новини, не знаеше дали е така. Каквато и да бе причината, замъкът изглеждаше празен, докато вървеше, а опръсканите му с кръв шпори звънтяха. Беше освободил мехура си по време на битката — не от страх, а просто защото беше невъзможно да намери тихо местенце, където да свали снаряжението си, докато сблъсъкът се разгаряше. Оттогава на четири пъти бе оставял горещата урина да се стича по крака му и да се излива през дупката на върха на ботуша, докато яздеше. Вътрешната подплата на екипировката му беше просмукана от нея и дразнеше кожата на бедрата му, а накрая направо ги разрани. Усещаше силната смрад по себе си, макар че благодареше на Бога, че червата му май бяха задръстени. Имаше битки, в които цели отряди от конни рицари се връщаха с кафяви петна по хълбоците на конете си. И макар че туй бе необходимо зло, хората все още коментираха подигравателно, щом видеха подобна гледка. Това щеше да му е спестено поне, когато се срещне с баща си.
От задния двор бе забелязал, че граф Пърси стои край прозореца на библиотеката в кулата. Той изкачи стълбите в нея, без да види жива душа. Най-странно от всичко беше отсъствието на майка му и се зачуди дали баща му не я е изпратил в някое от другите им имения, за да не стане свидетел на завръщането му или да иска да ѝ разкаже какво се е случило.
Стигна до вратата и откри, че е открехната, бутна я с желязната си ръкавица. Баща му беше вътре, все още край прозореца, втренчил поглед навън. Томас прочисти гърлото си и почувства внезапен прилив на гняв, че трябва да се явява пред стареца по този начин, сякаш бе момче, пратено да получи наказание, след като е откраднало нещо. Имаше много такива бичувания в детството му, когато мъжът край прозореца беше по-млад. Усети, че сърцето тупка силно в гърдите му, и си представи какво удоволствие ще му достави, ако бутнеше баща си през четвъртитите прозорчета и наблюдаваше как се чупи на парчета долу на земята. Мисълта за физиономията на Трънинг, като види това, почти го накара да се усмихне. В този момент баща му се обърна рязко.