Вълка от Уолстрийт

Анди бе в типична Стратънска униформа: изискан костюм на Джилберто, бяла риза, копринена вратовръзка и, в конкретния случай — с най-отвратителното тупе отсам Желязната завеса. Точно в тоя миг то имаше вид на закрепена върху яйцевидната му еврейска глава проскубана магарешка опашка, върху която някой е излял дърводелски лак, нахлупил е отгоре му супена купичка, закрепил е отгоре й десеткилограмова плоча използван уран и я е оставил да престои там известно време. Именно по тази причина официалният стратънски прякор на Анди бе Вигвам19.

— М-м-да — рече Вигвам. — От гледна точка на застрахователната практика, ако разполагаме с подписан от страна на джуджето отказ от търсене на право, както и някакво споразумение, че няма да търси обезщетение, смятам, че няма да носим каквато и да било отговорност, в случай че джуджето си счупи врата например. Длъжни сме обаче да вземем всички предпазни мерки в рамките на разумното, както явно се изисква от закона в ситуация като…

Божичко! Кому е потрябвал шибаният му правен анализ на въпроса за мятане на джуджета — интересуваше ме единствено дали според него ще се отрази добре на духа на брокерите! Затова се самоизключих и загледах с едно око котировките от зелени цифри и букви, които се плъзгаха по екраните на мониторите от двете страни на бюрото ми, а с другото — през остъклената стена, която ме отделяше от борсовата зала.

С Вигвам се знаехме още от началното училище. Само че тогава той имаше най-разкошната руса коса на света — нежна и лъскава като царевична свила. Но нямаше и седемнайсет години, когато от прекрасната му коса бе останал само далечен спомен; толкова бе оредяла, че не стигаше и за класическото за плешивците сресване настрани.

Изправен пред опасността да заприлича на плешив орел още в гимназията, Анди взе, че се заключи в сутерена на къщата им с намерението да изпуши пет хиляди джойнта евтина мексиканска трева, да играе видеоигри, да яде замразени пици за закуска, обяд.

Когато се появи от сутерена си след три години, бе придобил вид на петдесетгодишен свадлив евреин с няколко косъма по главата, с огромно шкембе и с чисто нов характер — кръстоска между мрачния Йори от Мечо Пух и кокошката Хени Пени, която чака небето да падне. Впоследствие Анди успя да се докара дотам, че да го хванат да преписва на изпита САТ и по тази причина да замине на заточение във Фредония — малко градче в северната част на щата Ню Йорк, където студентите и лятос мрат от студ — и да се запише в местната образователна институция „Фредония Стейт Юнивърсити“. Успя някак си да се пребори с жестоките академични изисквания на тази висша институция и се дипломира само след пет и половина години — никак не поумнял, но пък много по-яден. Оттам намери начин да се набута в някакъв никакъв правен университет в Южна Калифорния и да вземе диплома точно толкова впечатляваща, колкото и ако я бе извадил от кутия с корнфлейкс.