66 градуса северна ширина

— Сега ще й се обадя — каза Ингилейф. — Можем да се срещнем.

— Вигдис ще я разпита утре.

— Е, как така! Тя е мой свидетел! — възмути се Ингилейф, докато ставаше от леглото, за да вземе телефона. — Това ли е правилният термин?

— Не точно.

Ингилейф му направи знак да мълчи.

— Мария? Здрасти, Ингилейф се обажда. Иска ми се да поговорим за Оскар. Сигурно се чувстваш ужасно.

Пет минути по-късно, Ингилейф се бе уговорила с Мария Магнъс да отиде в дома й на следващата сутрин. Ингилейф бе доволна от себе си.

— Ще го разрешим този случай за нула време — каза тя. — С кого говори днес?

— С братовчедка ми Сиба — отговори Магнъс.

— Тя свидетел ли е?

— Не, но дойде като адвокат на сестрата на Оскар.

— А, да. И преди си ми казвал за нея. Тя ти е братовчедка по майчина линия, нали?

— Да, точно така.

— Онази, дето ти каза, че баща ти чукал най-добрата приятелка на майка ти, нали?

— Да — отвърна Магнъс с пресипнал глас, — но хайде да не говорим за това. Не биваше да я споменавам. Не искам дори да мисля за това.

— Добре — каза Ингилейф и стисна ръката му.

Но Магнъс мислеше за това.

Първите осем години от живота на Магнъс бяха идилични. Майка му преподаваше в едно училище, а баща му — в университета. Двамата с брат му Оли си играеха в градинката на малкия им дом, или под светлосиния му покрив, само на няколко километра от мястото, където се намираше Магнъс в момента.

Но после нещата се промениха по ужасен начин. Баща му обяви, че заминава да работи в един университет в Америка. Майка му остана сама с момчетата и започна да пие. Децата бяха пратени при баба им и дядо им в тяхната ферма на полуостров Снайфелс. Магнъс заличи този период от паметта си, но знаеше, че белезите от него са още там, някъде дълбоко в него.

Белезите бяха по-явни при брат му Оли. Той така и не успя да се съвземе от времето, прекарано във фермата.

След това, един ден майка им загина при катастрофа. Била пияна. Най-накрая бащата на момчетата, Рагнар, се върна от Америка, за да ги спаси и ги отведе в Бостън. По това време Магнъс бе на дванайсет години, а Оли — на десет.

Когато Магнъс порасна и започна да разбира какво е да си алкохолик, той си изгради собствено виждане за постъпките на родителите си. Според него, майка му, алкохолизираната му майка, а не красивата жена, която смътно помнеше, беше злодеят, а баща му — героят.

Тази версия издържа допреди четири месеца, когато Магнъс срещна случайно на улицата братовчедка си Сигурбьорг. Тя разби илюзиите му, като му каза, че баща му имал афера с най-добрата приятелка на майка му. Това я накарало да се пропие. Това също така накарало баща му да избяга в Америка. И, в крайна сметка, това довело до смъртта на майка му.