Смъртоносно бяло

– Добре съм – отвърна. – Влизай направо, в дъното, там можеш да пушиш.

Тя въведе Ванеса в дневната покрай Сара и Матю, които се подиграваха на плешивината на Том в лицето му.

Задният зид на малката вътрешна градина бе обрасъл с бръшлян. Добре поддържани храсти растяха в теракотени кашпи. Робин, която не пушеше, беше изнесла пепелници и сгъваеми столове навън и бе подредила наоколо чаени свещи. Матю я беше попитал с леко заядлив тон защо си прави такъв труд за пушачите. Тя отлично знаеше защо той повдига този въпрос, но се направи, че не разбира.

– Мислех, че Джемайма пуши... или не? – попита с престорено объркване.

– О... – промълви той леко сконфузен. Да... но само по събирания.

– Е, ние точно събиране организираме, Матю – закова го тя със сладко гласче.

Сега тя отиде да донесе питие на Ванеса и като се върна, завари я да пали цигара, а прекрасните й очи бяха вперени в Сара Шадлок, която продължаваше да осмива нарастващото чело на Том, подкрепяна ентусиазирано от Матю.

– Това е тя, нали? – попита Ванеса.

– Да, това е тя – отвърна Робин.

Добре й дойде тази малка демонстрация на морална подкрепа. Робин и Ванеса бяха приятелки от месеци, преди Робин да сподели с нея историята на връзката си с Матю. Преди това си бяха говорили за полицейски дела, за политика и дрехи във вечерите, когато ходеха заедно на кино или по евтини ресторантчета. Според Робин Ванеса бе по-приятна за компания от всяка друга позната й жена. Матю, който я беше срещал два пъти, каза на Робин, че я намирал „студена“, но не можеше да обясни защо.

Ванеса беше имала поредица от партньори; веднъж беше стигала до годеж, но го бе развалила заради изневярата на мъжа. Понякога Робин се чудеше дали Ванеса не я намира смехотворно неопитна, след като се бе омъжила за гаджето си от училище.

Мигове по-късно в дневната се изсипаха десетина души, колеги на Матю с половинките си, като беше ясно, че преди това са се отбили в пъб. Робин гледаше как Матю ги поздравява и им показва къде е пиенето. Възприел бе високия закачлив тон, типичен за него при извънслужебни събирания. Нея той я дразнеше.

Партито скоро стана многолюдно. Робин представяше гости, показваше къде да си вземат питиета, извади още пластмасови чаши и разнесе наоколо няколко чинии с храна, защото кухнята вече беше претъпкана. Едва когато пристигнаха Анди Хъчинс и съпругата му, се почувства релаксирана за момент и прекара повече време със своите гости.

– Приготвих специална храна за теб – каза тя на Анди, след като бе завела него и Луиз навън в дворчето. – Това е Ванеса. Работи в Централното управление. Ванеса, Анди и Луиз. Стой тук, Анди, сега ще ти донеса за хапване. Без млечни продукти е.

Когато влезе в кухнята, Том стоеше пред хладилника.

– Прощавай, Том, трябва да извадя...

Той примигна насреща й, после се отмести. Вече беше пиян, каза си тя, а бе едва девет часът. Робин чуваше блеещия смях на Сара в центъра на множеството в дневната.