Смъртоносно бяло

– Каза ми, че станал свидетел как било удушено дете – каза Страйк.

Джими издуха гневно дима на няколко облачета.

– Да. Не е наред с главата. Шизоидно афективно разстройство.

– Наистина изглеждаше болен – съгласи се Страйк.

– И само това ли ти каза? Че е видял да удушават дете?

– Не ми се вижда малко – посочи Страйк.

Устните на Джими се извиха в невесела усмивка.

– Не му повярва, нали?

– Не – отговори искрено Страйк. – Но не мисля, че трябва да се скита по улиците в това състояние. Нужна му е помощ.

– Не намирам да е по-зле от обикновено, ами ти? – попита Джими Флик с някак изкуствено равнодушие.

– Не – отвърна тя и се обърна към Страйк с едва прикрита враждебност. – Има си спокойните и лоши моменти. Добре е, докато си пие лекарствата.

Акцентът й бе определено по-близък до средната класа сега, като беше далеч от приятелите си. Страйк забеляза, че е нарисувала очната си линия върху гурел в ъгъла на едното око. Беше прекарал голяма част от детството си сред мръсотия и му бе трудно да извини липсата на хигиена освен при много нещастни или болни хора, за които чистотата бе далечно понятие.

– Служил си в армията, нали? – попита тя, но Джими я заглуши с въпроса си.

– Откъде е знаел Били как да те намери?

– Вероятно от телефонния указател – предположи Страйк. – Не живея в пещера все пак.

– Били не умее да използва телефонния указател.

– Така или иначе беше успял да открие офиса ми.

– Никакво мъртво дете няма – отсече рязко Джими. – Всичко е в главата му. Повтаря го от време на време, като има пристъп. Не видя ли тика му?

Джими имитира с брутална точност компулсивните движения с подскачаща между носа и гърдите ръка. Флик се разсмя.

– Да, видях го – отвърна Страйк без усмивка. – Значи не знаеш къде е?

– Не съм го виждал от вчера сутринта. За какво ти е?

– Както казах, не ми се видя в състояние да се скита сам.

– Много възвишено гражданско поведение от твоя страна – рече Джими. – Богатият и прочут детектив се тревожи за нашия Бил.

Страйк не каза нищо.

– Е, бил си в армията, нали? – настоя Флик.

– Да, бях – погледна Страйк надолу към нея. – Какво общо има това?

– Само казвам. – Леко се бе зачервила в справедливия си гняв. – Невинаги си се тревожил, че хора могат да пострадат, значи.

Страйк, запознат с типа хора, споделящи възгледите на Флик, не отговори. Сигурно би му повярвала, ако й бе казал, че е постъпил в армията с надеждата да пробожда дечица с щик.

Джими, който също не изглеждаше склонен да чува мнението на Флик за военните, отсече:

– Нищо му няма на Били. Понякога идва да спи у дома, после изчезва. Постоянно го прави.

– Къде живее, като не е при теб?

– У приятели – вдигна рамене Джими. – Не знам имената на всичките. – А после в противоречие с думите си добави: – Ще позвъня тук-там довечера да се уверя, че е добре.

– Направи го – кимна Страйк, допи бирата си наведнъж и подаде празната халба на татуиран работник от бара, който обикаляше в дворчето отпред и събираше чаши.