Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Добър вечер.
– Здравей – каза тя и прие леката му целувка по бузата си с елегантност, характеризираща всичките й жестове. – Корморан, това е Оуен... прощавай, не чух добре фамилията ти.
На Оуен не му отне дълго да изгуби надежда за онова, което искаше от Ванеса, каквото и да беше то – било просто удоволствие от флирт с хубава жена или телефонния й номер.
– Не знаех, че с Робин сте такива приятелки – каза Страйк, когато Оуен се отдалечи.
– Да, виждаме се често – отвърна Ванеса. – Написах й писмо, като чух, че си я уволнил.
– О... – рече Страйк и отпи „Дум Бар“. – Ясно.
– Тя ми позвъни да благодари и накрая решихме да излезем да пийнем.
Робин никога не бе споменавала за това на Страйк, но от друга страна, той си даваше сметка, че сам не насърчаваше никакви разговори извън строго служебните след завръщането й от сватбеното пътешествие.
– Хубава къща – коментира той, като се опитваше да не сравнява обзаведената с вкус стая с неговото съчетание от кухня и дневна на мансардата над офиса. Матю вероятно печелеше добре, щом можеше да си позволи това, помисли си. Нямаше как да е постигнато с повишението в заплатата на Робин.
– Да, хубава е – отвърна Ванеса. – Тук са под наем.
Известно време Страйк гледа как Лорелай танцува, докато обмисляше тази интересна информация. Нещо в тона на Ванеса намекваше, че и тя си обяснява този избор не изцяло с пазара на недвижими имоти.
– Виновна е морска бактерия – подхвърли Ванеса.
– Моля? – погледна я Страйк напълно объркан.
Тя го изгледа остро, после поклати глава и се засмя.
– Нищо. Забрави.
– Да, може да се каже, че бяхме щастливци – чу Страйк през музиката Матю да казва на червенокосата жена. – Имаме билети за бокс.
„Да бе, ти няма да се уредиш“, раздразнено си рече Страйк и бръкна в джоба си за нова цигара.
– Приятно ли прекара? – попита го Лорелай в таксито в един през нощта.
– Не особено – отвърна Страйк, загледан във фаровете на насрещните коли.
Останал беше с впечатлението, че Робин го избягва. След относителната сърдечност на разговора им в четвъртък беше очаквал... какво? Разговор, общ смях? Изпитвал бе любопитство да види как върви бракът им, но не беше научил кой знае колко. Двамата с Матю изглеждаха сравнително приветливи един с друг, но фактът, че живееха под наем, беше интригуващ. Дали предполагаше, та макар и на подсъзнателно ниво, нежелание за инвестиране в общо бъдеще? По-лесен начин за уреждане на нещата при раздяла? А още и приятелството на Робин с Ванеса Екуензи, което Страйк виждаше като друг един елемент от живота на Робин, воден отделно от Матю.
Виновна е морска бактерия.
Какво означаваше това, по дяволите? Дали беше свързано със загадъчната клиника? Болна ли беше Робин?
След няколко минути мълчание на Страйк внезапно му хрумна, че би трябвало да попита Лорелай как тя е прекарала вечерта.
– И по-добри съм имала – въздъхна Лорелай. – Боя се, че твоята Робин има много отегчителни приятели.
– Да – кимна Страйк. – Мисля, че повечето са на мъжа й. Той е счетоводител. И малко нещо хвалипръцко – добави и изпита наслада от изреченото.
Таксито се движеше напред в нощта, а Страйк си припомни как бе изглеждала фигурата на Робин в прилепналата сива рокля.
– Моля? – изрече внезапно, защото остана с впечатление, че Лорелай му е казала нещо.
– Попитах за какво си мислиш?
– За нищо – излъга Страйк и тъй като бе за предпочитане пред говоренето, обгърна я с ръка, притегли я към себе си и я целуна.
8
„Бога ми, Мортенсгаард се издига в обществото. Сега мнозина търчат след него.“