Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Косата на Робин бе навита на дебели ролки, решила бе да я пусне свободно като на сватбата си. Времето й до идването на гостите свършваше и тя засваля ролките с една ръка, а с другата отвори вратата на гардероба. Имаше нова рокля – бледосива, плътно обгръщаща тялото, но се боеше, че изглежда много безцветна в нея. Поколеба се, после извади изумруденозелената „Роберто Кавали“, която никога не бе обличала за пред хора. Беше най-скъпата дреха, която притежаваше, и най-красивата също така: подаръкът за „сбогуване“, който Страйк й бе направил, след като бе отишла при него като временна секретарка и му бе помогнала да заловят първия им убиец. Изражението на Матю, когато му я бе показала развълнувано, я беше спирало да я облече досега.
Кой знае защо, когато постави роклята пред тялото си, мисълта й се отклони към Лорелай, приятелката на Страйк. Лорелай, която винаги се обличаше в ярки цветове, бе възприела стила на знаменитостите от четиресетте години. Беше висока колкото Робин, имаше лъскава тъмна коса, която носеше заресана над едното око като Вероника Лейк. Робин знаеше, че Лорелай е на трийсет и три и че е съсобственик и управител на магазин за театрални костюми на Чок Фарм Роуд. Страйк беше изтървал тази информация един ден, а Робин запомни името и като се прибра у дома, издири магазина онлайн. Изглеждаше луксозен и преуспяващ.
– Вече е без петнайсет – съобщи Матю, като влезе в стаята и свали фланелката си. – Трябва да взема бърз душ.
В този момент я забеляза със зелената рокля пред нея.
– Мислех, че ще облечеш сивата.
Очите им се срещнаха в огледалото. С голи гърди, загорял и красив, Матю имаше толкова симетрични черти, че отражението му бе почти идентично с реалната му външност.
– Струва ми се, че ме прави бледа – каза Робин.
– Предпочитам сивата – заяви той. – Харесвам те бледа.
Тя му отправи насилена усмивка.
– Добре – отвърна. – Ще сложа сивата.
След като се облече, прекара пръсти през къдриците си, за да се отпуснат, обу чифт сребристи сандали и забърза надолу. Едва бе стигнала до коридора, когато на вратата се позвъни.
Ако я бяха накарали да отгатне кой ще пристигне пръв, би заложила на Сара Шадлок и Том Търви, които неотдавна се бяха сгодили. Щеше да е типично за Сара да се опита да свари Робин неподготвена, да си завре носа навред из къщата преди всички останали и да си избере място, от което удобно да наблюдава пристигащите. И то се знае, щом Робин отвори вратата, насреща й се озоваха Сара в яркорозово с голям букет в ръце и Том, който носеше бира и вино.
– О, тук е разкошно, Робин – забърбори Сара в мига, щом престъпи през прага и се огледа из антрето. Прегърна разсеяно Робин, а погледът й се насочи към стълбите, по които слизаше Матю и дозакопчаваше ризата си. – Истинска прелест. Тези са за теб.
И в същия миг Робин се озова натоварена с наръч лилиуми.
– Благодаря – каза. – Отивам да ги натопя във вода.
Нямаха достатъчно голяма ваза за такива цветя, но Робин не можеше просто да ги остави в мивката. Чуваше смеха на Сара от кухнята дори през „Колдплей“ и Риана, чиято песен „Принцесата на Китай“ звучеше сега от айпода на Матю. Робин измъкна кофа от шкафа и започна да я пълни, като междувременно се оплиска с вода.
Спомняше си как се бяха договорили по едно време Матю да се въздържа да излиза на обяд със Сара през почивката в службата. Дори бяха обсъждали да спрат да се виждат с нея, след като Робин откри, че Матю й е изневерявал със Сара в студентските години. Само че тъкмо Том бе помогнал на Матю да получи високоплатена длъжност в неговата фирма, а сега, след като Сара бе горда собственичка на голям единичен диамант на пръста си, Матю май си мислеше, че няма нищо нередно да продължат общуването си с бъдещите господин и госпожа Търви.
Робин чу как тримата се качват на горния етаж. Матю ги развеждаше из спалните. Извади кофата с лилиуми от мивката и я тикна в един ъгъл до чайника, като се чудеше дали е израз на лош характер от нейна страна да заподозре Сара, че е избрала такива мъчни цветя само за да я разчисти от пътя за известно време. Сара така и не се бе отказала от флиртуването си с Матю, подхванато още от университета.