Смъртоносно бяло

Страйк също се наведе. Наболата му брада одраска лицето на Робин, но устните му не докоснаха кожата й. Вече отваряше бира „Дум Бар“ от опаковката с шест бутилки, която бе донесъл със себе си.

Робин си бе репетирала наум какво ще каже на Страйк, щом той дойде в новата й къща: спокойни, неангажиращи думи, така че да прозвучи как за нищо не съжалява, че някаква вълшебна противотежест, която той не би могъл да оцени, накланяше везните в полза на Матю. Искаше да го разпита за странната история с Били и удушеното дете. Само че за момента Сара натрапчиво поддържаше темата за аукционната къща „Кристис“, където работеше, и цялата група слушаше нея.

– „Бентът“ идва за търг на трети – съобщи тя. – Картината на Констабъл – добави услужливо за всеки, който не познаваше живописта така добре като нея. – Надяваме се да стигне до над двайсет.

– Хиляди ли? – попита Анди.

– Милиона – отвърна Сара със снизходителен смях.

Матю също се засмя зад Робин и тя автоматично се отмести, за да го допусне в кръга. Забеляза, че изражението му е прехласнато, както много често при обсъждане на големи суми пари. Може би, каза си, тъкмо за това си говореха със Сара, като излизаха на обяд: за пари.

– „Джимкрак“ се продаде за двайсет и два миналата година. Стъбс. Третата най-ценна творба от старите майстори, продавана някога.

С крайчеца на окото си Робин забеляза как ръката на Лорелай с яркочервен маникюр се плъзна в тази на Страйк, онази, чиято длан бе белязана от същия нож, оставил белег завинаги над лакътя на Робин.

– Общо взето досада, досада, досада! – неискрено възкликна Сара. – Е, стига толкова приказки за работа. Някой сдоби ли се с билети за олимпиадата? Том, годеникът ми, е бесен. Добрахме се до пинг-понг. – Тя направи жална физиономия. – А при вас как е?

Робин видя Страйк и Лорелай да си разменят мимолетен поглед и знаеше, че взаимно се утешават, задето трябва да изстрадат скучния разговор за олимпиадата. На Робин внезапно й се прииска те да не бяха идвали и се отдалечи от групата.

Час по-късно Страйк беше в дневната и обсъждаше шансовете на футболния отбор на Англия на европейското първенство с един от приятелите на Матю от службата, а Лорелай танцуваше. Робин, с която той не бе разменил нито дума след срещата им отвън, прекоси стаята с чиния храна, спря се да разговаря с червенокоса жена, после продължи да поднася чинията пред гостите. Начинът, по който бе сресала косата си, му напомни деня на сватбата й.

Подозренията му, провокирани от посещението й в онази непозната за него клиника, не му даваха мира и той огледа фигурата й във впитата сива рокля. Със сигурност не изглеждаше бременна и фактът, че пиеше вино, бе още една контраиндикация, но пък може само да бяха започнали процес по процедура за оплождане инвитро.

Точно срещу Страйк, видима помежду танцуващите, стоеше детектив инспектор Ванеса Екуензи, която Страйк се изненада да види на партито. Беше се облегнала на стената и разговаряше с висок рус мъж, който, ако се съдеше как я изпиваше с поглед, май беше забравил, че носи венчална халка на пръста си. Очите на Ванеса се стрелнаха към Страйк и изражението й му подсказа, че не би възразила той да прекъсне това общуване на четири очи. Бездруго разговорът за футбол не бе толкова интересен, та да съжали, че ще се оттегли от него, и в първата удобна пауза той заобиколи танцуващите и отиде при Ванеса.