Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
„Смъртоносно бяло“ е четвъртият роман от поредицата за разследванията на Корморан Страйк и Робин Елакот на Дж. К. Роулинг, написан под псевдонима Робърт Галбрейт. Този път съдружниците в детективската агенция са изправени пред сложен случай, който ги ангажира едновременно професионално и морално. От една страна ги е наел министър от правителството, жертва на изнудване. В услуга на своя престижен клиент те прилагат целия си арсенал от умения, включително приемане на различни самоличности от Робин. В същото време към Страйк се обръща душевно неуравновесен младеж, който твърди, че преди години е станал свидетел на убийството на дете в имението на въпросния министър. Разрешаването на тази загадка няма да им донесе пари и слава, но те са ѝ също толкова отдадени, тласкани от нравственото желание да дадат на младежа душевен покой. В същото време в личния живот и на двамата детективи се случват драматични събития, които променят съдбата и душевната им нагласа, но не ги отклоняват от тяхната всеотдайност към професията. С по-сложна и интригуваща фабула от всички предишни романи от поредицата, „Смъртоносно бяло“ е една галерия от сложни психологически образи, покриващи цялата социална гама на съвременното британско общество.
Страйк дръпна за последно от цигарата си, пусна я да прави компания на хилядите й посестрими върху напуканата настилка и я стъпка с протезата си, след което извади портфейла си.
– Направи ми услуга – каза той на Джими, измъкна визитка и му я подаде, – обади ми се, когато Били се появи. Бих искал да знам, че е в безопасност.
Флик изсумтя презрително, но Джими явно бе сварен неподготвен.
– Да, добре. Ще го направя.
– Знаете ли кой автобус най-бързо би ме закарал до Денмарк Стрийт? – попита ги Страйк. Не можеше да понесе още едно продължително ходене до метрото. А покрай пъба минаваха автобуси с обещаваща честота. Джими, който очевидно познаваше добре района, насочи Страйк към нужната му спирка.
– Много благодаря. – Докато прибираше портфейла във вътрешния джоб на сакото си, Страйк подхвърли небрежно: – Били спомена, че и ти си бил там, когато детето било удушено, Джими.
Флик бързо извъртя глава към Джими и това я издаде. Братът бе по-добре подготвен. Разшири ноздри, но иначе твърде достоверно се престори на неразтревожен.
– Да, той е изпипал цялата извратена сцена в болната си глава – отвърна. – В някои дни си мисли, че и покойната ни майка е била там. Очаквам да включи и баща ни.
– Тъжна работа – каза Страйк. – Надявам се да успееш да го откриеш.
Вдигна ръка за довиждане и ги остави да стоят в дворчето. Беше гладен въпреки пържените картофи, кракът му пулсираше и докато се добра до автобусната спирка, вече куцаше.
След петнайсет минути чакане автобусът пристигна. Двама пияни младежи през няколко седалки от Страйк водеха дълъг и повтарящ се спор относно качествата на новото попълнение на „Уест Хям“ Юси Яскелайнен, чието име никой от двамата не можеше да произнесе. Страйк се взираше невиждащо през мръсното стъкло, болката в крака го измъчваше, копнееше за леглото си, но не можеше да се отпусне.
Колкото и дразнещо бе да си го признае, пътуването до Чарлмонт Роуд не го бе освободило от глождещото го съмнение относно историята на Били. Споменът за внезапния уплашен поглед на Флик към Джими и най-вече изпуснатото от нея възклицание „Чизъл го праща!“ беше превърнал това глождещо съмнение в значителна и вероятно трайна пречка към душевното спокойствие на детектива.
7
„Смяташ ли да се задържиш тук? Трайно, имам предвид?“
Хенрик Ибсен, „Росмерсхолм“
Робин би била доволна да прекара уикенда в почивка след натоварената седмица на разопаковане и подреждане на мебели, но Матю очакваше с нетърпение предстоящото парти за нов дом, на което бе поканил голям брой свои колеги. Гордостта му бе подхранвана от интересната романтична история на улицата, построена за корабостроители и морски капитани в миналото, когато Детфърд е бил център на корабостроенето. Матю може да не се бе озовал в района на мечтите си, но къса калдъръмена уличка с красиви стари къщи беше, както той бе желал, „стъпка нагоре“, та макар двамата с Робин да бяха само под наем в спретнатата тухлена къщичка с нейните касетирани прозорци и барелефите на херувимчета над входната врата.
Матю се бе възпротивил, когато Робин предложи отново да вземат жилище под наем, но тя бе настояла на своето, като заяви, че няма да издържи още една година в дома им на Хейстингс Роуд, докато една след друга пропадаха покупките на твърде скъпи къщи. С помощта на наследството на Матю и заплатата в новата му служба едва можеха да плащат наема на елегантната малка къща с три спални, като оставиха парите от продажбата на апартамента си на Хейстингс Роуд недокоснати в банката.
Хазаинът им, издател, заминал на работа в централния офис в Ню Йорк, беше във възторг от новите си наематели. Беше гей на възраст над четиресет, възхитен от красивите и правилни черти на Матю и настоя лично да им предаде ключовете в деня на преместването.
– Съгласен съм с Джейн Остин по въпроса за идеалния наемател – каза той на Матю, докато стояха на калдъръмената улица. – Женен мъж без деца, това е мечтаната възможност. Една къща никога не е добре обгрижена без стопанка. Или може би двамата се редувате с прахосмукачката?
– Разбира се – отвърна му Матю с усмивка. Робин, понесла кашон с растения покрай двамата мъже, прехапа език да не подхвърли язвителна забележка.
Имаше подозрение, че Матю е премълчал пред приятели и колеги, че са само наематели, а не собственици. Мразеше тази засилваща се склонност у себе си да следи Матю за еснафско и лицемерно поведение дори по отношение на дреболии и сама си налагаше мъмрене, задето винаги мислеше най-лошото за него. Именно в духа на себепорицание се бе съгласила за партито, купи алкохол и пластмасови чаши, приготви храна и подреди всичко в кухнята. Матю бе пренаредил мебелите и в продължение на няколко вечери съставя списък за музика, която сега звучеше от айпода му. Когато Робин забърза на горния етаж да се преоблече, започна Cutt Off на Касабиън.
