Смъртоносно бяло

– Значи познаваш Чизъл?

– Не, никога не сме се срещали. Обикновено не се виждахме със семействата... Също така познавах дъщерята на Чизъл преди години. Само бегло, но сме се виждали няколко пъти. Беше бивша съученичка на Шарлот.

Робин изпита леко бодване при споменаването на Шарлот. Хранеше голямо любопитство, успешно прикривано от нея, към Шарлот, жената, с която Страйк бе имал връзка с прекъсвания в продължение на шестнайсет години и за която се бе канил да се ожени, преди отношенията им да прекъснат внезапно, скандално и очевидно трайно.

– Жалко, че не успяхме да научим номера на Били – каза Страйк и отново прекара голяма космата ръка по брадичката си.

– Непременно ще го проверя, ако се обади пак – обеща Робин. – Ще позвъниш ли на Чизъл? Той каза, че му предстои среща.

– Много искам да разбера какво иска, но въпросът е можем ли да сместим нов клиент – отвърна Страйк. – Да видим...

Той постави длани зад главата си и се намръщи към тавана, където, осветени от слънцето, личаха множество тънки пукнатини. Майната им, каза си, бездруго офисът скоро щеше да е грижа на някой предприемач...

– Анди и Баркли следят хлапака Уебстър. Баркли се справя добре впрочем. Имам докладите му за три пълни дни наблюдение със снимки и всичко. Да не забравяме и онзи дърт доктор, Шмекера. Още не е сторил нищо, достойно за новините.

– Жалко – каза Робин, после бързо се поправи. – Не, исках да кажа, че това е добре. – Тя потърка очи. – Тази служба съвсем ти обърква етиката. Кой наблюдава Шмекера днес?

– Щях теб да помоля да го правиш – отговори Страйк. – Само че клиентът се обади вчера следобед. Забравил да ме уведоми, че Шмекера е на симпозиум в Париж.

Все още с поглед към тавана и замислено свъсил вежди, Страйк каза:

– Имаме два дни на онази техническа конференция, дето започва утре. Кое си избираш, Харли Стрийт или конферентния център в Епинг Форест? Шмекера ли предпочиташ да наглеждаш утре, или да прекараш деня сред стотици вонящи компютърни гении в тениски със супергерои?

– Не всички компютърджии вонят – упрекна го Робин. – Приятелят ти Спанър е чистичък.

– Не съди за Спанър по количеството дезодорант, което изпръсква, преди да дойде тук – възрази Страйк.

Спанър, който бе осъвременил компютърната и телефонната им система, когато бизнесът се бе разраснал отведнъж, беше по-малкият брат на Ник, стар приятел на Страйк. Изпитваше привличане към Робин, както и на нея, и на Страйк им беше ясно.

Страйк продължи да потърква брадичка и да разсъждава над вариантите.

– Ще се обадя на Чизъл да видя какво има предвид – каза накрая. – Знае ли човек, може да се окаже по-голяма задача, отколкото на онзи адвокат, дето жена му кръшка. Той е следващият в списъка на чакащи, нали?