Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— То се знае. За кръв ли жадуваш?
— Не, искам да предложа нещо. Може ли?
— Давай! — великодушно разреши Олшански.
— Преди всичко трябва да се съсредоточим върху груповия опит за обир. Разпитайте, ако обичате, Бакланов за всичко, което е фигурирало в откраднатото дело. Необходимо е той да си спомни колкото може повече подробности и дреболии.
— Правилно разсъждаваш — съгласи се следователят. — Мислиш, че този страхлив глупак е пропуснал нещо?
— Именно.
— Готово. Изпрати ми онова твоето, черноокото момче, да проведем разпита заедно.
— Миша Доценко ли? За какво ви е?
— Защото хубаво разпитва, нека поработи, а аз ще поседя в ъгълчето, ще се поуча.
— Шегувате ли се? — ядосано попита Настя. Тя не понасяше да я иронизират, още повече когато не разбираше каква е причината за това. Миша наистина работи добре, защо трябва да се подиграват с младежа? Ако не е свършил нещо както трябва, покажи му, поправи го, обясни му като човек, вместо да правиш цирк насред колхозна нива.
— Нищо подобно — много сериозно отговори Константин Михайлович. — По-рано Володка Ларцев измисляше вместо мене всички психологически хитрости. А сега без него съм като без ръце. Принуден съм сам да се уча как да се ровя в чуждите мозъци. Обаче ти си лошо момиче, Каменская. И отношението ти към мен е лошо.
— Не сте прав, Константин Михайлович, отношението ми към вас е нормално. Грехота е да се оплаквате. А че съм лошо момиче — това е вярно, само че не проявявам лошотията си спрямо вас.
— Да бе, да — разсмя се в слушалката следователят. — Да можеше да си чуеш гласа отстрани, когато ме попита дали не се шегувам! Помисли си, че искам да обидя момчето, нали? В гласа ти звучеше цялата световна омраза, само глух не би я чул. Добре де, не ти се сърдя. Та какво, ще изпратиш ли Михаил?
— Ще го изпратя — сдържано отговори Настя. Чувстваше се неловко.
След като изпрати Миша Доценко в прокуратурата, тя с усилие се наведе, обу си ботушите и започна да прибира в чантата си многобройните листчета, пълни с разбираеми само за нея самата знаци и завъртулки. Нека Олшански и Миша разработват версията за груповия опит за обир, а тя ще се заеме с битовото убийство. Може служителите от милицията, които са участвали в работата по това дело, да й разкажат нещо интересно.
Четвърта глава
Той обичаше жена му да ходи в командировки. Вярно, от всички представители на човешкия род тя го дразнеше най-малко, сигурно именно затова се беше оженил за нея. Но когато я нямаше наоколо, се чувстваше по-добре. Сам в празния апартамент — какво по-прекрасно от това? Единствено самотата в собствена голяма къща дълбоко в някой затънтен лес. Да не вижда никого. Никого да не чува. С никого да не контактува.
Детството му премина в барака, сред дървеници, хлебарки, мишки, сред застоялата отвратителна миризма на немити тела и вкисната храна, без топла вода и с дървен нужник на двора. В мъничката деветметрова стаичка живееха петима: дядо му — бащата на майка му, родителите му и той със сестричката си. В детството му имаше твърде много хора наоколо и твърде малко възможности за уединение. Още тогава хората започнаха много да го дразнят.
Когато порасна, започна да дели хората на такива, които би могъл да изтърпи, и такива, които изобщо не може да понася. Дори не се досещаше, че е възможно и да обича някого. Не, естествено беше чел за това в книгите, беше гледал филми за това, но гледаше на обичта като на явление, описвано със средствата на художественото творчество — и толкоз. В края на краищата нали се пише и за бог, за чудеса, за космоса и за живота на Марс, хем се пише увлекателно, понякога дори изпитваш удоволствие, като четеш. И за любовта се пише, и тя е от същата категория явления. Ала едно е да четеш и съвсем друго — да градиш живота си в съответствие с прочетеното. Не, когато решаваше конкретни проблеми от живота си, той дори не се сещаше за обичта. Пък и какво означаваше тя? Глупост някаква. Измислици. Щом можеш да съществуваш съвместно с някого — това е достатъчно.
Когато му се роди дъщеря, той нито за миг не изпита топли бащински чувства. Съпружеските двойки трябва да имат деца. Това е правилно и разумно. Но защо при това трябва непременно да се разнежваш и да гукаш? Децата причиняват шум, безсънни нощи, грижи, тревоги, с една дума — всичко, което пречи на нормалния плодотворен живот на един научен работник. Веднага щом дъщеря му навърши осемнайсет години, той я омъжи, само и само да не живее в един апартамент с него. И въздъхна облекчено. Дъщеря му не беше особено умна и нейното присъствие го нервираше, както постоянно включеното радио нервира някои хора. Уж няма вреда от него, не бъбри твърде високо и през дългите години свикваш да не го забелязваш, но замлъкне ли внезапно, разбираш колко по-хубаво е да живееш сред тишина.