Момиче за шпионина

Приближи се висок, мускулест блондин със скандинавски вид:

— Лейтенант Карпенко — представи се той.

— Познаваш Слава Грязнов — каза му Пронко. — А това е Александър Борисович Турецки от Прокуратурата на Русия.

Генадий сдържано ми кимна с едва повдигнати вежди, което можеше да означава нещо средно между недоверие и учудване. Отношенията между милицията и прокуратурата винаги са били малко напрегнати. И макар аз да имах щастието именно в Московската криминална да намеря най-добрите си приятели, това изключение вероятно само потвърждаваше правилото.

— Гена — попита Пронко, — можеш ли да имитираш Урмас От4?

В очите на лейтенанта припламна огънче, очертанията на изразителните му устни някак неуловимо се измениха:

— Тофа, Фладимир Серкееефич, тряпфа да се пропфа…

Майорът остана доволен.

— Такаа, сега ще те издокараме… Слава, ще ми заемеш ли палтенцето за час-два?

— Иска ли питане!

— Отлично! Ще вземеш моята шапка.

Единствената жена в отдела, с пагони на старши лейтенант, подсказа:

— Гена, и обувките ти трябва да са хубави. Сега и на това обръщат внимание.

Генадий й показа зимните си вносни боти с дебела подметка:

— Тези ще минат ли?

Тя кимна, а Пронко подметна:

— Не усложнявай нещата, Марина! Той да се добере само до коридора, пък после ние тях ще оглеждаме…

Майорът побутна пред Генадий телефона и папката с изрезките, после заби пръст в нужния номер:

— Ти си гостенин от приятелска Швеция, за това те сами ще се сетят, само говори като Урмас. Поръчай си момче. Ако ти предложат черно — помисли малко и се съгласявай. Натискай се да идеш ти в бърлогата им, в твоя хотел условията не позволяват. Марина, включвай магнетофона, ще записваме разговора!…

Когато всичко беше готово, по радиото обявиха полунощ. Генадий набра номера на фирма „Еделвайс“.

Този път линията беше свободна. Когато отсреща вдигнаха слушалката, изражението на Генадий пак се промени:

— Топър вечер, исках да попатна ф „Еделфайс“ Папатнал? О, много топре. Този телефон ми препоръчал един госпотин ф Осло. Желая да получа бой… о, как беше тумата? Момше? Таа… Блек? Хм. О, тобре. Колко интересно! Как мога та пристигна? Малко не бързо, аз ще саписфа… Плакодаря…

Генадий затвори слушалката и изтри с кърпичка потта от челото си.

Майор Пронко го гледаше възхитено:

— Артист! Нямам думи! И защо, пита се, с такъв талант не си отишъл в театъра, ами си тръгнал да чистиш боклуците?!

— Стига де! — смути се младежът. — Няма ли да тръгваме? Те вече са пратили момчето в банята.

При думата „баня“ двамата със Слава си спомнихме Мешчерякова и веселието се стече от физиономиите ни.