![Островът на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/0/ostrovt-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Тенекия и стъкло. По мое време даже слугиня не би носила такова нещо, да не говорим за принцеса. Не е точно големият удар, който търсим.
Той хвърли медальона настрана и въздъхна, после подаде бисквита на Яго.
- Удар - рече Яго радостно и пръсна трохи. - Голям удар!
Раменете на Джей увиснаха.
Големият удар.
Това беше мечтата на баща му: как някой ден единственият му син ще попадне на толкова богата, толкова огромна плячка, че да не му се налага повече да работи в магазин за стоки втора, че и трета употреба. Нямаше значение, че самият Остров на изгубените бе една плаваща купчина боклук. По някаква причина Джафар вярваше, че Големият удар ги очаква зад следващия ъгъл, че съкровището, което ще възстанови блясъка му и ще го превърне отново във всемогъщ магьосник, е някъде наблизо.
„Говори ми за заблуди."
Дори такова съкровище да съществуваше, нима би могло да върне времето назад, към добрите дни, или да ги освободи от доживотното заточение? Сякаш някакво бижу или сандък със злато можеше да оправи кашата, която бяха забъркали Джафар и подобните нему.
Големият удар. Баща му беше точно толкова побъркан на тази тема, колкото Мал по въпроса за скиптъра. Джей поклати глава.
После замръзна. Защото се бе сетил нещо.
Я чакай малко.
Какво му беше казала Мал? Че според гарвана Окото на дракона, скиптърът на Злодеида, е скрит някъде на Острова. Ако гарванът казваше истината и Джей успееше да намери скиптъра, това щеше да е ударът на годината. На века! Обмисли всичко. Възможно ли беше? Можеше ли всичко да е толкова лесно? Възможно ли бе баща му да е бил прав, като се бе вкопчвал и в най-крехката надежда за нещо по-добро дори след всички тези години?
Да бе.
Джей потърка очи. Нощта се бе оказала дълга. Нямаше начин скиптърът да е на Острова на изгубените. Тук нямаше нищо със своя сила - нито хора, нито предмети.
А и дори да беше тук, колкото и невероятно да звучеше това, куполът над Острова не пропускаше никаква магия. Окото на дракона щеше да е просто снобски бастун. Както бе казал на Мал, начинанието беше безсмислено. По-добре да опитат да откраднат лодка от Кея на гоблините и да отплават към Аурадон. Не че някой от тях искаше да живее там.
„Може би мястото ни е на Острова на изгубените, на отпадъците и на забравените. Може би така трябва да свърши историята.
Само че кой ще съобщи тази новина на баща ми?"
Джей гледаше как баща му отново започва да брои монетите и да ги подрежда в спретнати колонки. Броенето на пари го успокояваше по начин, който синът му никога не би разбрал. Джафар си подсвиркваше. В един момент вдигна глава и срещна втренчения поглед на Джей.
- Помниш ли Златното правило? - измърка баща му, прегръщайки парите с две ръце.
- Абсолютно. Лека нощ, татко - пожела Джей и се запъти към протъркания килим под рафтовете със стока в дъното, където спеше. Който държи златото, пише правилата. В това вярваше баща му и макар Джей да не бе виждал злато никога през живота си, беше научен да вярва в същото правило.
Само дето не беше сигурен дали вярва, че има злато за намиране. Не и на Острова на изгубените. И все пак, след като се сви на кълбо на килима, който му служеше за легло, той се запита какво ли би било усещането да го намери.
Големият удар.
Той заспа и започна да сънува как баща му се пръска от гордост в пижама от злато.
13.
Вторични трусове
Круела щеше да го убие, ако разбереше, че е правил купон, докато я е нямало. Разни хора все му повтаряха, че е омекнала с възрастта, че е по-спокойна и не крещи толкова, но на тези хора не им се налагаше да живеят с нея.
Синът на Круела де Вил я познаваше по-добре от всеки друг.
Ако разбереше, че е допуснал толкова хора да влязат в къщата й... или, още по-лошо, че е допуснал някой да се доближи до дрешника й, или даже още по-лошо, да влезе в дрешника й, или още по-лошо, че този някой е паднал насред куп палта от първокачествена кожа... Ами, да кажем само, че щеше да й се прииска да одере нещо друго, а не кученце.
За щастие, майка му все още беше на спа и не се бе прибрала неочаквано, както понякога правеше, за да държи нащрек сина си, Джаспър и Хорас.
Карлос се измъкна от леглото и откри неколцина безцелно сновящи, полузаспали гости, които миришеха на сайдер.
- Сигурно търсите банята. Насам. Никакъв проблем! - той ги избута през входната врата, преди да осъзнаят какво се случва. Докато се занимаваше с това, Хари и Джейс, двамата девилски слуги второ поколение, които му бяха помогнали да украси къщата за купона, излязоха, препъвайки се от балната зала, с разтегателна хартия в косите.