Островът на изгубените [bg]

В отговор на Яговото определение „Султана" Джафар го назоваваше с такива думи, които нямат място дори в речника на невъзпитан папагал.

Джей мразеше пижамата на баща си. Тя беше знак за това колко дълбоко бе изпаднало някога благородното им семейство с почти кралски произход. На места платът толкова се бе протъркал, че шкембето на Джафар се виждаше през него. Джей се опита да не го гледа прекалено внимателно дори на оскъдната светлина на зората.

Баща му не обърна внимание на подкачанията за пижамата. Беше ги чувал и преди. За нула време изгълта среднощната си закуска, и то с огромно удоволствие, без да се сети да предложи малко на Джей.

- Хайде, хайде, казвай. Колко спечелихме? Дай да видя.

Джей хвърли поглед на спалния си килим, навит в дъното на стаята, отвъд масата, с ясното съзнание, че вече няма как да се промъкне покрай баща си. Без желание изпразни джобовете си.

- Счупена стъклена пантофка, взех я от една от лошите доведени внучки. С малко лепило ще й вземем добра цена.

Напуканата обувка, на която липсваше токчето, се разпадна на стотици парченца в момента, в който се допря до масата. Джафар вдигна вежда.

- Хм, може би с каноконлит ще стане - предложи Джей. -

Ето един от нашийниците на Луцифер, ключодържателят пистолет на Рик Радклиф и виж, истинско стъклено око!

Окото беше покрито с прах.

- Почти неупотребявано е. Взех го от един от пиратите.

Той приближи окото до своето и погледна през стъклото. После рязко го отдалечи, сбърчи нос и размаха ръка пред лицето си.

- Защо пиратите изобщо не се къпят? Толкова е просто, нарича се душ. Не прекарват цялото си време в открито море -

каза Джей и търкулна окото към баща си.

Яго изкряска любопитно, а Джей зачака неизбежното.

Джафар махна пренебрежително с ръка към плячката и въздъхна.

- Боклук.

- Боклук! - кресна Яго. - Боклук!

- Само това има на Острова - обясни Джей и се подпря на мивката. - Това е Островът на изгубените, Островът на остатъците, не помниш ли?

Баща му се намръщи.

- Бил си в дома на де Вил и не си успял да откраднеш кожено палто? Какво си правил изобщо цяла нощ? Ухажвал си момичето на Злодеида?

Джей завъртя очи.

- Хиляди пъти вече повторих: не. В края на краищата не мен заключиха в дрешника с палтата - в момента, в който го каза, се почуди защо не се беше сетил за това.

- Трябва да се стараеш повече! Ами онази принцеса? Онази, дето скоро излезе от замъка си.

- А, тя, да. Бях забравил - Джей пъхна ръка по-дълбоко в джоба на джинсите си и извади сребърна верижка с медальон във формата на отровна червена ябълка. -Само това носеше. Казвам ти, дори замъците на този остров са за боклука.

Джафар си сложи очила и разгледа бижуто - първо с едното око, после с другото. Зрението му хич не го биваше, а гърбът го болеше от усилието да носи навсякъде със себе си шкембето. Дори на злодеите не бяха спестени мъките на остаряването.