Островът на изгубените [bg]

Но какъв беше смисълът да си красива, ако няма кой да види точно колко си красива?

Даже пукнатината на тавана започваше да й прилича на Окото на дракона.

Мал се взираше омаяна във въпросната пукнатина от леглото си. Беше се събудила прекалено рано, даже по-рано от Карлос и Иви, защото не можеше да спи от мисли за приключението, което майка й, без да я пита, й бе възложила. Такава си беше Злодеида - веднъж да й дойде някаква идея, нищо не можеше да я спре. Нямаше значение дали ще натовари с изпълнението дъщеря си, или някой свой слуга, тя очакваше съответните хора веднага да захвърлят всичко друго и да рискуват живота си в изпълнение на нейната заповед.

Такъв беше маниерът на Злодеида.

Мал знаеше, че не се правят изключения за дъщери, не и от един от най-големите злодеи в историята на света и на Острова на изгубените. Не се става номер едно с прояви на милост и разум.

Не и ако си част от злодейския елит.

Злодеида си искаше Окото на дракона, което беше чудесно и прочие, и Мал напълно я разбираше. Ала да се опиташ да откриеш къде точно се намира скиптърът, беше съвсем друго нещо.

Та така.

Диабло изобщо не й помагаше. Единственото, което правеше, бе да грачи, когато Мал го боднеше с пръст.

- Е, къде е скиптърът, а? Щом ти си се съживил, не може да е далеч, нали? Но къде е точно?

Гарванът щеше да й извади очите, ако се приближеше прекалено. Глупавата птица искаше майка й само за себе си и за него Мал не беше заплаха, а по-скоро досадна пречка.

В момента обаче птицата не беше единственото, което я тормозеше.

Заплахите на Злодеида трудно се забравяха. Както винаги, майка й знаеше точно къде да удари. Намираше слабите места на дъщеря си толкова лесно, колкото и когато тя беше бебе и най-слабото й място бе фонтанелата на главата й.

„Не искаш ли да ми се докажеш?

Докажи, че си достойна за името, което носиш, дъще на Злодеида!"

Мал се въртеше ли, въртеше в твърдото си, скърцащо легло.

Да, беше кръстена на майка си, но Злодеида казваше, че тъй като до момента е показала съвсем слаби признаци на злодейство, може да се нарича само с част от името си, докато не докаже, че е достойна за мрачното си фейско наследство. Което всъщност беше нелепо, ако се замисли човек. Все пак Мал нямаше на разположение всички злодейски ресурси. Налагаше се да използва каквото има: откраднати спрейове с боя, ученици без късмет, дрешник, пълен със стари кожени палта и капани. Вярно, не обвиваше цели замъци с бодливи храсталаци, но всеки злодей трябва да започне отнякъде, нали така?

Това, че Иви се бе отървала цяла, също не беше по нейна вина, нали? В крайна сметка, няма как да постигнеш възможно най-добрите резултати, когато времето те притиска. Добрите кроежи изискват по-дълго планиране, нали?

Мал се обърна на другата стана.

В Изгодния замък все още цареше тишина, което значеше, че Злодеида още не е излязла на балкона да крещи по слугите си и да ги унижава. Когато Мал най-сетне стана от леглото, облече лилавите дрехи за деня и излезе на пръсти от стаята си, видя, че вратата към стаята на майка й е заключена. А това означаваше, че Злодеида не бива да бъде притеснявана по никакъв повод. Тя беше непреклонна по въпроса за осемте си часа сън за злодейство и препоръчваше строга диета от кошмари, за да поддържа ноктите си остри.