Островът на изгубените [bg]

- Розова като ябълков цвят. Ето. Така е много по-добре - тя сведе поглед към книгата в ръцете на дъщеря си. - Тази вехтория ли четеш? Не те разбирам. За какво ти е пак да четеш заклинанията?

- Не знам. Може би защото не мога да си ги представя. Ти наистина ли си правила това заклинание? Ти?

Иви някак не можеше да си представи майка си като стара, грозна вещица. Сега беше на средна възраст, пухкава и вече не приличаше на забележителния си портрет, който висеше в главната галерия на замъка, но пък далеч не беше грозна.

- О, да! Беше страхотно! Снежанка-Празноглавка ми повярва веднага. Такава тъпачка - Злата кралица се изкикоти. -

Така де! Търговка, която продава ябълки от врата на врата? Насред гората? - тя въздъхна. - Ех, хубави времена бяха.

Иви поклати глава.

- И все пак не мога да повярвам.

Майка й се зае да й оправя прическата.

- Чакай малко. Защо си тук? Не си ли на училище?

- Не ми се ходи - призна Иви. - Не съм сигурна, че трябва да ходя. По принцип, искам да кажа. Май е по-добре да си стоя в замъка.

Злата кралица сви рамене.

- Че на кого му трябва образование и без друго? Красотата си е красота, не го забравяй, миличка.

- Не се притеснявай, ти няма да ме оставиш да забравя.

- Нужно е просто внимание към дреболиите. Трябва да работиш за красотата си и да я искаш. Миглите ти няма да се извият сами, да знаеш.

- Да. Ти ще ми ги извиеш дори да не искам.

- Точно така. И защо? За да можеш един ден да имаш това, което ти се полага по право, нищо че сме затворени на този жалък остров. Това е твоето рождено право: да бъдеш Най-красива. На. Света. Това не са просто думи.

- Всъщност според мен са точно това.

- Става дума за отговорности. И твои, и мои. С огромната красота идва и огромна сила.

Иви се втренчи в пространството. Когато майка й изпаднеше в такова настроение, ставаше безсмислено да й противоречи.

- Не е редно аз да искам това повече от теб, Иви - въздъхна майка й и поклати глава.

- Знам - каза Иви искрено. - Но какво да правя? Какво да правя, ако не знам какво искам? Или как да го получа?

- Просто се стараеш повече. Слагаш още един слой пудра. Повтаряш гланца върху матовото червило. Слагаш руж и бронзант и внимаваш да не ги объркаш.

- Бронзант на скулата, руж на бузата - автоматично изрече Иви.

- И знаеш кой цвят спирала подчертава очите ти най-добре.

- Синя с кафяви сенки. Зелена със златни. Виолетова със сини - отговори Иви, сякаш даваше решенията на математически задачи.

- Точно така - Злата кралица взе ръцете на дъщеря си в своите, проявявайки рядък майчински жест на нежност. -И те моля за едно, мило мое момиче. Никога не забравяй коя си.

- Коя съм? - попита Иви и стисна ръцете на майка си. Чувстваше се така изгубена... и повече от всичко искаше да знае коя е.

- Някоя, която трябва да ползва еликсир за коса, за да изглежда гладка.

С тези прощални думи Злата кралица излезе от стаята, а тъмните поли на роклята й се проточиха след нея.