![Островът на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/0/ostrovt-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
Досега всичко това бе действало безусловно.
Мал се замисли за предупреждението, което й прошепна майка й, докато тичаше надолу по рушащото се стълбище.
Окото на дракона е прокълнато, каза й Злодеида, следователно всеки, който го докосне, моментално ще заспи за хиляда години. Специалитетът на майка й: да приспива хора против волята им. Разбира се, този специалитет не беше свършил работа в историята със Спящата красавица, но това не значеше, че Окото на дракона е лишено от силата си. Когато Мал откриеше скиптъра, щеше да се наложи да внимава, за да не го докосне, и да намери начин да го върне на майка си, без да задейства проклятието.
Ако все още действа.
Ако намеря скиптъра.
Ако изобщо съществува.
Докато мяташе раницата си на рамо, Мал се почувства още по-зле. Беше сложила още един цветен спрей вътре, но и това не успя да оправи настроението й.
Може би Джей беше прав.
Може би цялата тази работа не си струваше усилията. Тя изобщо не знаеше откъде да започне търсенето на майчиното си изгубено оръжие, без значение колко мощно е било някога.
Коя беше тя изобщо, та да си мисли, че може да намери нещо, което толкова дълго е било изгубено? Може би просто трябваше да забрави това и да се върне към обичайните си занимания: кражбите и гоненицата със собствениците на магазини и кафенета.
Така или иначе, каквото и да направеше Мал, отношението на майка й към нея нямаше да се промени. Дори да успееше да намери Окото на дракона, тя знаеше, че няма как да промени факта, че е имала баща, а именно това Злодеида никога нямаше да прости и да забрави.
Единственото нещо, което самата Мал не можеше да промени.
Така че, защо да се занимава?
Защо да се опитва?
Може би просто трябваше да приеме фактите и да продължи напред. Майка й и без това го очакваше от нея.
Да се провали. Да предизвика разочарование. Да се откаже. Да се предаде.
Като всички останали на Острова.
Мал отвори портата на замъка и тръгна към училище, като се опитваше да не мисли за всичко това.
14.
Злодейски богатства
Като много други задръстеняци преди него, Карлос обичаше училището. Не се срамуваше да си го признае - би го казал на всеки, който се поинтересува. Тъй като никой не се интересуваше, той споделяше причините със себе си.
Обичаше структурата и правилата в училище. Обичаше и ученето, това да отговаряш на въпросите, които имат отговор, и да проучваш онези, които нямат. Въпреки че някои занимания бяха истинско мъчение - например пробягването на една пълна обиколка около гробниците във физкултурния салон (за какво им беше да тренират бягство на крак, при положение че живееха на остров?) и работата с партньор (най-често някой от онези, които му се подиграваха, че не може да пробяга обиколка около гробниците в салона), останалото напълно ги компенсираше.
Това бяха хубавите страни на училището, при които човек можеше да използва мозъка си, а в това отношение Карлос смяташе, че е доста по-добре оборудван от средностатистическия злодей.
И беше прав.
Защото мозъкът на Карлос в сравнение с другите беше колкото дрешника на Круела де Вил на фона на всички останали дрешници.
Поне така си казваше Карлос особено когато го караха да бяга около гробниците.
Първият му час днес беше по съмнителни науки, предмет, към който той имаше особена слабост. В един от тези часове му бе дошла идеята за машинката, докато учеха за радиовълните. Карлос не беше просто най-добрият по този предмет, той делеше първото място с онзи, който най-много се доближаваше до представата за негов съперник в цялото училище: мършавия, очилат Реза.
Реза бе син на бившия султански астроном на Аграба, който често бе съветвал Джафар относно подредбата на звездите при не един и два нечестиви плана, а това се оказа достатъчно да прати него и семейството му на Острова на изгубените.
Най-много усилия Карлос полагаше по съмнителни науки. Присъствието на Реза в научната лаборатория - а той беше точно толкова амбициозен, колкото и Карлос, - само го амбицираше още повече.
Въпреки че всички смятаха Реза за досадник, защото винаги употребяваше възможно най-сложни думи за каквото и да било, без значение дали са на място и дали не добавя няколко срички, уместно или не, той си оставаше умен.