Целувката на змията [bg]

„Веднага идвам.“

Когато Фрея стъпи на моста, Килиан вече я чакаше на другия му край, небрежно облегнат на парапета. Лицето му беше неразгадаемо. Тя се забърза, но щом стигна до него, той й каза да мълчи и нежно сложи върху очите й бял шал. Усещането от докосването на пръстите му, докато проверяваше дали го е поставил правилно и няма пролуки, я успокои. Сложи ръце на раменете й и прошепна „Виждаш ли?“.

Тя поклати отрицателно глава. Знаеше, че това беше неговият начин да я помоли да му се довери сляпо. И в този момент се чувстваше толкова облекчена и развълнувана от присъствието му и от докосването му, че с удоволствие би го оставила да я заведе на ръба на пропаст и да я блъсне от него.

Завъртя я пет пъти, след което я обърна в другата посока. Пое ръката й.

— Хайде — каза той.

Поведе я напред, но след тези завъртания не знаеше дали се движат към кея или в обратна посока. И в двата случая усещаше солена нотка във въздуха. Изведнъж морският аромат изчезна и тя заключи, че се отдалечават от водата. Той беше зад нея, с ръце на кръста й и леко я побутваше напред. Усети, че са сред дървета, защото чуваше чуруликането на птичките над главата си и предположи, че се отдалечават от „Феър Хейвън“.

— Къде ме водиш? — попита тя.

— Шшт — вървяха тихо известно време, докато той не я спря. — Добре — каза само и разхлаби превръзката, като плъзна възела към тила й.

Шалът падна и тя отвори очи. Бяха на югоизточния бряг на Феър Хейвън, където се намираше оранжерията на имението.

Годините на бездействие бяха довели до разпадането й. Куполът и стените бяха потъмнели и много от стъклата бяха изпочупени. Вътре беше настанал хаос от плевели, храсти и бръшлян, който пречеше дори да се пристъпи във вътрешността й.

Фрея гледаше изумена. Оранжерията беше напълно обновена, а стъклата й блестяха. Мястото й напомни на тропическата оранжерия в Кю Гардънс в Англия: тънки, усукани палми, агаве, африкански теменужки, филодендрони с яркозелени дантелени листа, малко езеро с розови водни лилии. Възстановената оранжерия беше напомняне какво значеше Килиан за Фрея: Балдер, богът на спокойствието, радостта и красотата. Това беше не само част от него, но и проява на любовта му.

— Ти ли го направи? — попита тя.

— Просто исках да ти покажа новата ти билкова градина — каза Килиан — Малко се поувлякох и ми отне време да я подредя, както исках. Винаги си казвала, че искаш сама да отглеждаш билките за магиите си.

Очите на Фрея се насълзиха. Килиан я хвана за ръка, влязоха вътре и усетиха тежкия, влажен и топъл въздух, изпълнен с аромат на цветя и песен на цикади. Разведе я и й показа билките, които беше засадил: дамиана, исоп, репей, вратига, валериана, козя трева, ангелски корен.

— Мъх — каза той и се спря пред голям, объл зелен камък.

— Виждам! — отвърна тя, сложи ръка върху мъха, натисна го и се възхити от мекотата му.

Той се усмихна с неустоим блясък в очите.

— Хубаво е — и се притисна към мъхестия камък. Мястото беше идеално да се облегне, докато Килиан докосваше с устни врата й, а след това лицето, целувайки сълзите й. Скоро лежаха голи сред африкански теменужки; после лицето и ръцете й бяха притиснати срещу прозореца и при всяко негово проникване тя виждаше как дъхът й оставя следа върху стъклото.