![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
— Знаех си, че тя не е истинска — проговори детективът. — Била е част от някакъв нов ваш номер, нали?
После рязко изохка и се заиздига във въздуха. Тялото му спря на известна височина, изправи се в нормално положение и застина неподвижно. Валкирия с ужас загледа как някаква невидима сила започна да разчленява костите му и да ги откъсва една от друга сантиметър по сантиметър. Отначало Скълдъгъри издаваше тихи звуци от болка, които се усукваха и усилваха с всеки миг, докато накрая детективът отметна глава и зави в неподправена агония, когато долната му челюст бавно се отдели от черепа.
Валкирия се хвърли напред, некромантският пръстен увлече всички сенки наоколо, протегна ги напред и те се омотаха около левия глезен на Безликия. Момичето продължи да тича и дръпна с всички сили, но сенките се опънаха, спряха устрема й и самата тя рухна на земята. Безликият не беше мръднал. Пустото лице се извърна към Валкирия, а Скълдъгъри се свлече на земята в хленчеща купчина. Момичето хвърли ръката, която стискаше, за да я смеси с останалите кости и се изправи на крака.
Напълно неподвижен, Безликият я наблюдаваше. Валкирия се беше сблъсквала със същото поведение от страна на съществата преди единайсет месеца. Теорията на Чайна беше, че Безликите усещат кръвта, която течеше в жилите й, кръвта на последния от Древните. Валкирия не знаеше дали това е причината гадината да не я напада, но реши да се възползва максимално. Щракна с пръстите на двете си ръце, пламъците бликнаха от дланите й и се блъснаха в гърдите на съсипания труп без лице. Дрипите, с които беше облечен, се превърнаха на пепел и се разнесоха из въздуха, но тялото дори не трепна.
Пръстенът на ръката й беше леденостуден, попил цялата смърт, на която този пуст град беше станал свидетел. Валкирия събра сенките на куп и ги хвърли срещу врага си. Копие от мрак прониза трупа през зейналите разпрани гърди и излезе през гърба му. Безликият се олюля и сведе бавно поглед надолу, сякаш взрян в раната отпред.
Скълдъгъри вече седеше, сглобил се наново, и раздвижваше пръстите на ръцете си. Валкирия се втурна напред, грабна го за китката и го повлече. Изненада се колко е лек. Стигнаха до стълбите, смъкнаха се по тях с два скока и се втурнаха към изхода на пещерата.
— По-бързо! — нареди момичето.
— Защо? — опъна се скелетът. — Още не съм сигурен дали действително си истинска.
— Току-що те спасих!
— Може би всичко е било оптическа измама.
Изхвърчаха от пещерата, Валкирия грабна палтото си и погледна през рамо. Безликият още не беше стигнал стълбите.
Обърна очи към Скълдъгъри.
— Не съм никаква оптическа измама!
— Бая приличаш…
— Говориш глупости.
— Остроумните ми аргументативни упражнения донякъде ни бавят. Не трябва да спирам да се движа. Свободна си да ме придружиш, ако желаеш.
— Но порталът ще се отвори тук!
— Ако котвата-провлак е свързана с мен, порталът ще се отвори там, където се намирам аз. Хайде идвай, нямаме време за губене.
— Как би могло това чудо да те гони? — попита Валкирия. — Че то едва се влачи.
— Има си домашни любимци — отвърна Скълдъгъри. — А те на свой ред си имат свои домашни любимци — после посочи към червеното небе. — Ето ги, задават се.
Тя вдигна очи и ги видя, грамадни, черни на червения фон, пляскащи с гигантските си крила. Телата им бяха големи като автобуси, грапавите им опашки отзад — два пъти по-дълги от телата. Валкирия видя, че коремите на съществата са опасани с каиши и с малко закъснение осъзна, че на гърба на всяко от тях седят поне по десетима ездачи.
— Ще разбереш, че са ни забелязали, когато започнат да пищят — обясни делово Скълдъгъри.
Съществата запищяха.
Скълдъгъри и Валкирия прескочиха един нисък зид, шмугнаха се в някаква врата и затичаха през полуразрушена къща, докато най-после се измъкнаха през прозорец на противоположната й стена. Крилатите животни пикираха над града, спуснаха се ниско и ездачите наскачаха от гърбовете им.