Рубинения кръг [bg]

— Аз не съм го променила — промърмори объркано Нина. — Олив го направи.

— Олив не владее магията на духа — възразих. — Тя може да промени най-много дрехите си, но не нещо толкова голямо.

— Някак си тя изземва от мен контрола върху съня. Прави го през цялото време. Искам да кажа, аз мога да направя незначителни неща като това. — Млъкна и посочи маратонките си. — Но не мога да ни изпратя обратно или да доведа Олив.

— Къде е тя?

— Крие се някъде. — Нина се огледа наоколо и посочи към тъмната дупка върху единия склон на вулкана. — Навярно там. Тази пещера я няма в истинския вулкан, който сме посещавали. Навярно тя я е създала.

От думите й направо ми се зави свят, докато приближавах пещерата с нея. Това, което Нина казваше, беше невъзможно. Олив не можеше да има власт над този сън, освен ако Нина не й бе предала тази способност.

— Но как? — попитах. — Как го прави? Смяташ ли, че има нещо общо с това, че е била превърната от стригой отново в дампир? Заради това, че цялото й същество е било пропито с магията на духа?

Нина поклати глава.

— Не, не мисля. Не усещам да използва духа. По-скоро ми се струва, че го контролира… със силата на волята си.

Опитвах се да проумея чутото, когато спряхме пред входа на пещерата.

— И сега какво?

— Сега — заговори Нина — тя навярно се крие вътре от нас. Но ако мястото е подобно на онези, в които ме водеше в предишните сънища, вероятно няма да можем да влезем просто така и…

От дъното на пещерата се разнесе мощен рев и заглуши думите й. Аз инстинктивно отстъпих няколко крачки назад.

— Какво, по дяволите, е това?

Нина изглеждаше по-скоро уморена, отколкото уплашена.

— Не зная. Нещо ужасно. Нещо, което трябва да ни уплаши.

Думите й се потвърдиха, когато от зеещата дупка на пещерата с тромава походка се появи огромно човекоподобно същество. Тялото му се състоеше от големи черни камъни, а очите му изпускаха червени пламъци. Беше с цяла глава по-високо от мен и два пъти по-широко в раменете. Създанието спря пред нас, тупна се силно в гърдите и издаде заплашителен рев.

— Виждала ли си и преди подобно нещо? — извиках аз.

— Не точно същото — отвърна Нина. — Последния път беше ято прилепи. А преди това — някакво подобие на върколак.

— Но нали ти създаде този сън — настоях аз, докато продължавах да отстъпвам от приближаващото вулканично чудовище (не можех да измисля по-подходящо определение). — Прогони го.