Рубинения кръг [bg]

Не мога да заспя — написах в отговор.

Имам достатъчно от хапчетата за сън, които Соня ми остави — дойде шеговитият отговор, — така че, ако имаш нужда, с радост ще ти услужа.

Усмихнах се и за миг се замислих с тъга за непринуденото приятелство, което имахме някога с Нина.

Не, благодаря. Просто ми дай още малко време.

Накрая успях да се успокоя и да се унеса в сън. Беше минало доста време, откакто друг владеещ магията на духа ме бе призовавал в сън, създаден от него. Обикновено аз бях създателят на съня, командвах парада, така да се каже, и канех другите да се присъединят с помощта на силата на духа. Моето обкръжение се материализира около мен и аз се озовах в пасторална обстановка пред кокетна бяла къща. Малко по-надалече имаше ограда, зад която лениво пасяха коне, окъпани в пурпурнооранжевата светлина на залязващото слънце. Птици пееха вечерни песни, а топлият вятър галеше кожата ми.

— Къщата на баща ми в Уисконсин — обясни един глас зад мен.

Извърнах се и видях Нина, която вървеше към мен през високата трева, избуяла в предния двор на къщата. Изглеждаше милион пъти по-добре, отколкото последния път, когато я видях. Къдравата й коса бе прибрана в хлабав кок, а лятната рокля с цвят на лавандула подчертаваше стройната й фигура. Надявах се, че това е отражение на образа й в реалния свят, а не просто илюзия на съня.

— Тук е много приятно — отбелязах искрено. — Точно в такива места децата мечтаят да отраснат.

Тя се усмихна в отговор на думите ми.

— Можехме да идваме само през лятото. Имахме семейни приятели — дребни благородници — които ни придружаваха тук заедно с пазителите си. В противен случай за нас би било твърде опасно да идваме. Мястото е доста отдалечено, но човек никога не знае…

Нямаше нужда да довършва мисълта си. Нина и Олив бяха полусестри с общ баща морой. Тъй като той не беше член на кралско семейство, нямаше право да има пазители, затова Олив като дампир сама е осигурявала закрилата му. Била е превърната в стригой при една от атаките им. С помощта на магията на духа Нина я бе върнала в света на живите. Това се случваше много рядко и освен Олив имаше още само неколцина като нея — Дмитрий и Соня, ако трябва да бъдем точни.

— Ще доведем ли Олив тук? — попитах, с намерението да отвлека Нина от неприятната тема за миналото. Обаче въпросът ми я накара да се намръщи още повече.

— Това не е толкова просто… сам ще се убедиш. Искам да кажа, че може би ще е по-различно, когато ти си тук. Или поне се надявам.

Все още не разбирах напълно какъв е проблемът, но реших да изчакам и да видя какво ще се случи. Наистина, ако Олив беше заспала, това беше фасулска работа. Нина би трябвало да е в състояние с помощта на магията на духа да доведе Олив в тази провинциална къща също толкова лесно, както доведе и мен. Нина застина неподвижно, вперила поглед в ливадата с кротко пасящите коне, и аз усетих как магията на духа се надига в нея и я изпълва, докато тя се опитваше да установи контакт със сестра си. Дотук добре.