Тайната на забранената книга [bg]

— Когато отворя очи — казах на себе си, — ще видя какво наистина има там — имах предвид мъж, не халюцинация.

Предполагам, трябваше да уточня тази последна част на глас, защото когато отворих отново очи, едва не извиках. Сексбогът го нямаше, а безинтересната жена беше обърнала устни към дланта на чудовище, което беше излязло право от филм на ужасите и тя го целуваше!

Мършаво, съсухрено до точката на смъртта, то беше високо — говоря за повече от два метра и седемдесет сантиметра високо. Беше сиво и прокажено от глава до пети, покрито със сълзящи, открити язви. Беше нещо като човек, тъй като притежаваше основните части — ръце, крака, глава. Но приликите свършваха дотук. Лицето му беше два пъти по-дълго от човешкото и смазано тънко, не по-широко от дланта ми. Очите му бяха черни без ириси или бяло. Когато проговори, можах да видя устата му — която поглъщаше цялата долна половина на това гнусно лице. Тя не беше розова отвътре. Съществото имаше език и венци, които бяха в същия сив цвят като останалата гниеща плът и които също бяха покрити с мокрещи язви. Нямаше устни, но пък имаше два реда зъби, като акула. С една дума беше отвратително.

Русият сексбог се беше върнал. И гледаше в мен. Втренчено. Вече не разговаряше с жената, а се взираше право в мен. Не изглеждаше доволен.

Примигнах. Не знам как знаех това, което знаех в този момент, но сякаш беше някак програмирано в мен на клетъчно ниво. Умът ми беше разделен на отделни лагери. Първият лагер настояваше, че това, което току-що бях видяла, не беше истинско. Вторият изискваше да се омитам, да грабна чантата си, да хвърля пари на масата и да избягам през вратата колкото мога по-бързо. Лагери едно и две звучаха леко истерично дори за мен.

Третият лагер беше спокоен, хладен и сдържан. И настояваше ледено, че най-добре да направя каквото трябва, за да убедя нещото, което седеше на онази маса, маскирано като човек, че наистина не можех да видя как изглежда под фасадата си… или бях мъртва.

Това беше гласът, на който се подчиних без колебание. Принудих се да му се усмихна и свих глава, сякаш развълнувано изчервена да се окажа обект на вниманието на такъв сексбог.

Когато погледнах обратно, отново беше сивото прокажено нещо. Главата му беше много по-високо от мястото, където щеше да бъде главата на сексбога и аз можех единствено да се съсредоточа в пъпа на нещото (а то нямаше пъп), където би следвало да се намира главата на сексбога, ако все още виждах него. Усещах подозрителния му взор. Отправих към областта на пъпа му нещо, което се надявах да е още една развълнувана, прекалено скромна усмивка, после върнах вниманието си върху картофките.

Оттогава не съм хапнала пържени картофи. Принудих се да остана и да изям цялата порция бавно и методично. Принудих се да се преструвам, че гниещото чудовище беше страхотен мъж. До ден-днешен вярвам, че единствено това че останах, убеди чудовището в искреността на моя блъф. Все още трябва да преглъщам порива да повърна всеки път щом видя порция пържени картофки.