Открадни си свят [bg]

Беше по-тъмнокафяв от нея, с гладко избръснато теме и малка златна халка, окачена на крайчеца на едното му ухо. Гърбът му беше съвършено изваян, а седалището — гладко и мускулесто.

Дочула хлопването на вратата, Джут се озърна. След това докосна придружителя си по ръката.

— Дон, време е да си вървиш — рече тя.

Мъжът вдигна глава и погледна над извивката на тялото й към новодошлата. Усмихна се и вдигна ръка за по-здрав. След това се надигна, обърса бедрата си с механично движение, сякаш наистина мислеше, че пясъкът би могъл да полепне по тях, наведе се и докосна лекичко с устни бузата на Табита.

— Ще се видим ли по-късно? — попита я той.

— Ако ми потрябваш. Чао, Дон.

— Не съм Дон — поправи я нацупено. — Дан съм.

Тя се претърколи по корем и положи едната си страна на виртуалния бряг.

— Който и да си — промърмори добродушно.

Усещането бе почти като от истински пясък. Не можеше да си припомни кога за последен път се бе въргаляла по пясък, под шума на вълните, толкова близо до нея.

Мъжът си бе тръгнал. Към нея се приближаваше Саския в дългата си черна рокля. Беше скрила лицето си с воал.

— За какво носиш това нещо? — попита я капитан Джут. — Свали го. Алис?

— ДА, КАПИТАНЕ.

— Включи слънцето.

Изведнъж стана по-топло.

— И тук ли имаш връзка с Алис? — попита Саския.

— Това улеснява нещата — обясни капитан Джут. Тя се пресегна и стисна любовницата си за китката. След това я дръпна до себе си и я целуна нежно.

Саския впери поглед в очите й. После сведе глава. Нямаше никакви стъпки по пясъка, където бе минала.

— Пясък — произнесе тя, без следа от ентусиазъм.

— Не е истински.

— Да, ама боде. Защо не си поискаш легло?

Табита направи презрителна гримаса. Изведнъж протегна ръка и я стисна за глезена.

Саския реши, че си е получила дневната доза илюзии.

— Хайде да идем в спалнята — предложи тя — като нормални хора.

— Не искам — отвърна Табита и се завъртя по гръб. — Не искам да се връщам там.

— Тогава да ни направят легло тук. Алис? Направи ни легло.

Но в последно време Алис се вслушваше само в гласа на Табита.

— КАПИТАН ДЖУТ НЕ ЖЕЛАЕ ЛЕГЛО — възрази тя.

— Но аз искам.

— ХИЛЯДИ ИЗВИНЕНИЯ, ГОСПОЖИЦЕ ЗОДИАК — отвърна корабната личност. — ДА СЕ ГРИЖА ЗА ЩАСТИЕТО НА КАПИТАНА Е НЕОТМЕННА ЗАПОВЕД.

— Искам легло — настояваше акробатката.

— Уф, добре де, направи й го — предаде се Табита Джут. — Хайде, стига си ми досаждала. Ей затова се преместих тук. За да се отърва от хора, които ми досаждат.

Пясъкът под нея започна да се топи. Превърна се в аморфна субстанция, придоби пухкавина и се изду под формата на широко, меко легло.