![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
— Как си? — попита Итън през онази нощ.
Седеше на ръба на ямата, взрян в гредите, кръстосани точно под увисналите му над празнотата ботуши.
Призрака кимна, но не продума — затворена книга. Седна до Итън. Босите му крака се строиха до ботушите на учителя му — четири стъпала над непрогледна тъмнина.
— Ще се зарадваш, предполагам, че преминаваме към следващия етап от операцията — каза Итън. — Обръчът се затяга. Ще те наблюдават под лупа. Няма никакво съмнение, че нашите приятели тамплиери ще те следят и преценяват зорко. Убеден ли си, че прикритието ти е абсолютно сигурно?
Призрака размисли дали не е назрял моментът да разкаже на Итън за Маги и за ролята си на неофициален пазител в тунела. Многократно бе провеждал наум този разговор. Даваше въображаеми обяснения на Итън как събитията са се развили едно след друго и не е възнамерявал да се изтъква, но не се е стърпял и да наблюдава безучастно как несправедливостта надделява. И Итън, естествено, щеше… Е, дори да изразеше неодобрение, щеше да го разбере, нали? Все пак Призрака не беше станал популярен обществен герой, изтипосан на първа страница на „Илюстровани лондонски новини“.
Но не. Реши да държи езика си зад зъбите. Не каза нищо и прескочи охотно към следващия етап на плана.
— Който е? — попита той.
Лукави искрици озариха очите на учителя му. Като дете, в сигурния Амритсар, Призрака харесваше този поглед. Сега, втренчен в бездната и несигурността, стелеща се пред него, не беше толкова убеден.
— Ще напишеш писмо на нашия приятел господин Кавана. Ще използваш наученото за него, за да спечелиш благоволението му. Оставям подробностите на теб. Важното е да съобщиш на Кавана, че в редиците му има предател и се надяваш да му услужиш, като го разкриеш.
Призрака кимна, без да откъсва очи от мрака под тях.
— Разбирам. А после какво?
— Ще чакаш да открият тяло в изкопа.
— Кога?
— Трудно е да се каже. През следващите няколко дни, предполагам. Зависи от дъжда.
— Ясно. А позволено ли ми е да узная чие тяло ще открият?
— Помниш ли тамплиерския ни приятел господин Робърт Уо?
Призрака го помнеше.
— Порнографът?
— Същият. Само че господин Уо не е бил съвсем искрен със съдружниците си. Използвал е еротичните снимки, за да припечелва допълнително — странично начинание, което разкрих снощи.
— Когато го уби?
— О, не, не го убих аз. — Итън плесна игриво Призрака по рамото. — Ти го уби.
20.
На връщане след срещата с Итън Призрака си спомни как за пръв път разбра за съществуването на мъжа, когото сега виждаше всеки ден на изкопа — мъжа, когото наричаха Кавана. На кораба, отвеждащ го от Амритсар към Лондон, той изпълни инструкциите на Итън и отвори папката, връчена му на пристанището.
Вътре откри бележка от Итън с обяснение, че документите са препис на дешифрирана тамплиерска кореспонденция. Върнали оригиналите непокътнати и доколкото знаели, тамплиерите не подозирали, че асасините притежават подобна информация.
Докладните представляваха архивни сведения от първа ръка, събрани от тамплиерски хроникьори, и започваха съвсем безобидно с разказ за оттеглянето на англичаните от Кабул през 1842 година.
Призрака знаеше, разбира се, какво се беше случило. Всички знаеха. Това бе едно от най-катастрофалните събития в английската военна история и повратен момент в обречената война в Афганистан. През януари 1842 година шестнайсет хиляди войници и семейства се бяха отправили по пътя, дълъг деветдесет мили, от Кабул до Джалалабад.
Имали храна само за пет дни, а водачът им — генерал-майор Уилям Елфинстоун — познат като Елфи Бей — се отличавал с ум, по-размекнат и от излинялото му тяло. Бил лековерен глупак и вярвал на лъжите на афганския командир Акбар Хан.
А Акбар Хан го лъжел безогледно. Обещал на британците безопасно придвижване, ако му предадат повечето си мускети. Предложил им дори ескорт през проходите. Уверил ги, че болните и ранените, оставени в Кабул, няма да пострадат.
В рамките на не повече от час Хан нарушил дадената дума. Щом керванът напуснал военната база, хората му нахлули вътре, плячкосали палатките и избили ранените. Атакували и ариергарда. Изклали носачи, цивилни и индийски войници и започнали да организират набези срещу обоза, които не срещали почти никаква съпротива. Още в самото начало на пътя от Кабул зад колоната се простряла диря от отломки и трупове.
Британците носели малко палатки — за жените, децата и офицерите. През първата нощ легнали да спят в снега и на другата сутрин земята била осеяна с вкочанените тела на измръзналите. Зъзнещи и гладни, оцелелите продължили напред с надеждата да изпреварят най-мразовитото време и да издържат на постоянните афгански атаки.